Читать «Съкровищата на Дяволската планина» онлайн - страница 46

Никой от нас не разбираше знаците, които индианците си даваха с ръце. Мимиката и говоренето със знаци е силно развито у индианците и замества всички многозначителни думи, за които е потребно звуко-предаване.

Когато се върнаха ловците и почна приготовлението за вечерята, помолих Мартин Ларсензвей да отиде при индианците и да разбере, ако може, какво възнамеряват. Бях забелязал при слизането, че Бързоногия елен си държеше преплетени двата средни пръста на лявата ръка, когато с дясната сочеше на другите откъде да минат. Мартин разтълкува, че това значело томаховка и че според него водачът нареждал на другите да търсят дърво за направа на това опасно оръжие. Когато изчезна от погледа ми снажната фигура на норвежеца, обърнах се към Пърси:

— Ти, Пърси, направи най-голямата глупост в живота си, когато удари Бързоногия елен по главата. Макар и да сме въоръжени, никой вече не би могъл да предвиди доколко могат да ни послужат нашите оръжия. Опасявам се за всички ни. Индианците знаят много повече от нас да си служат със средства, по-силни от всички наши модерни пушки. Помолих Мартин Ларсензвей, ако може, да разбере докъде се простират нашите възможности, в случай че ни нападнат тая нощ. За утре можем да бъдем спокойни, защото положително те ще ни напуснат при изгрев слънце. Нощем те не пътуват без оръжие.

Явно засегнат, Пърси ми отговори уплашено:

— Да си кажа право, и аз вече се страхувам. Ако не тая нощ, то по-късно, когато слезем до тяхното селище да си приберем камионите, те могат да ме погъделичкат по гърба с някоя отровна стрела. И аз мисля за това, което ми каза. Знаеш ли истинското име на Бързоногия елен? Казва се, Рамирес. Четири години е служил като полицай в Сиудат Боливар и знае добре испански. Тогава са го кръстили с новото му име, което той не обича. Докато вие нареждахте камионите на сушина, аз поговорих със старейшината на селището и той ме предупреди, че Рамирес е убиец и да не го вземаме с нас. Но вие с Алън настоявахте толкова много. От тогава той ме мрази. Помниш ли, че аз се противопоставих той да бъде водач на другите индианци. Индианците са злопаметни. Но да видим. Ако ми се мерне тая нощ, пръв ще го застрелям.

Дочу се говорът на Иван Горилата и Игор Незнакомов. Те спореха за нещо, което открили в пясъка на Карао. Една главня изпращя в огъня и накара Пърси да се обърне. Очите му блуждаеха трескаво.

Ято закъснели птици мина над главите ни и се скри в гъсталака на другия бряг. Пърси чувствуваше отлично целия ужас на своето незавидно положение, по-опасно от снощното земетресение. Никой от нас не беше в състояние да го защити срещу това, което му готвеше съдбата. Той сам го беше изковал в тия пусти скали, които едва не ни погребаха.