Читать «Балада за Огури Ханган» онлайн - страница 9

Вместо това предпочела да обясни само, че е родом от Хитачи, изпитвайки печално задоволство да заяви, че е родена в провинцията, в която е живял нейният любим.

— Родена съм, — казала тя — в Хитачи, но потеклото ми е твърде ниско. Затова ви моля да проявите добрината и да ми подберете подходящо име.

Така Теруте-химе била преименувана на Кохаги от Хитачи. Не пропуснали и да й напомнят, че трябва да служи покорно на своя господар и да е мила с гостите на неговия дом. Но тя отказала да се подчини на това и заявила, че е готова да върши с удоволствие всякаква черна работа, но никога не ще приеме да стане джоро — жена за удоволствие.

— Тогава — извикал разгневен Чобей — твоите задължения през деня ще са следните:

Да храниш всичките ми коне, сто на брой, които държа в конюшните, и да прислужваш на всички в къщата, докато се хранят.

Да подреждаш по най-подходящ начин косите на всичките тридесет и шест джоро в този дом, както и да пълниш седем кутии с пресукани конопени нишки.

Да палиш всеки ден огън в седем пещи и да носиш вода от планинския извор, който е на часове път оттук.

Теруте разбирала, че задълженията, възложени и от жестокия стопанин, не са по силите на никое човешко същество. Тъй че не й оставало нищо друго, освен да оплаква съдбата си.

Но скоро тя разбрала, че плачът не ще й помогне. Затова изтрила сълзите си и решила да се заеме за работа, пък каквото стане, стане. Вързала си престилка, запретнала ръкави и се заловила да храни конете.

Необяснимо е великото милосърдие на боговете! Но е сигурно, че щом Теруте-химе нахранила първия кон, благодарение на божествена намеса и останалите мигом се заситили. Същото удивително нещо се случило и когато Теруте прислужвала на масата, и когато правела прическите на момичетата, и когато пресуквала конопа, и когато палела огъня в пещите.

Най-тъжната гледка била Теруте-химе с двете ведра на кобилицата на път за далечния извор в планината. А като видяла във водата на извора отражението на промененото си лице, тя заплакала наистина горчиво. Само че изведнъж се сетила за безжалостния Чобей и душата й се изпълнила с такъв страх, че нещастната принцеса забързала назад към сегашния си безрадостен дом.

Не минало много време обаче, и Чобей забелязал, че новата прислужница не е обикновена жена. Затова започнал да се отнася към нея много по-мило.

IX. Тегленето на количката

А сега ще разкажем какво се случило с Кане-уджи.

Всеизвестният монах Югьо Шонин от храма Фуджисава в Кагами, който кръстосвал надлъж и шир Япония, за да проповядва будисткия закон из всички провинции на страната, минал случайно край Уваногахара.

Там той видял множество гарвани и сови да кръжат над някакъв гроб. Югьо Шонин се приближил и безкрайно удивен, съгледал същество без ръце и крака, което шавало между парчетата от разбитата надгробна плоча.

После си спомнил древното поверие, според което принудените да умрат, преди да са изживели отпуснатите им на този свят години, възкръсват във вид на гаки-ами. И си помислил, че съществото пред него е навярно тялото на някоя такава нещастна душа.