Читать «Балада за Огури Ханган» онлайн

Всяка дума от този разказ е историята на Огури Ханган.

I. Раждането

Прочутият Такакура Дайнагон, познат още и под името Кане-ие, бил толкова богат, че имал навред из страната къщи съкровищници.

Той притежавал скъпоценен камък с власт над огъня, и друг — с власт над водата. Имал също и нокти, изтръгнати от лапите на жив тигър, и дори ребра от жребче.

От всичко, което човек може да пожелае на този свят, той не искал нищо освен наследник и нямал друга причина за тъга.

Най-после един негов доверен слуга на име Икеношоджи му казал следното:

— Знам, че будисткото божество Тамонтен, на което в свещената планина Курама е издигнат храм, се слави навред с божественото си милосърдие. Затова и коленопреклонно ви моля да отидете в този храм и да се помолите. Така желанието ви ще бъде непременно изпълнено.

Кане-ие се съгласил и веднага се заел с приготовленията за пътешествието.

Тъй като напредвал бързо, стигнал много скоро до храма, а там, след като пречистил тялото си, като се облял с течаща вода, отправил пламенни молитви към божеството да му изпрати наследник.

Цели три дни и три нощи Такакура Дайнагон се въздържал от всякаква храна. Ала всичко изглеждало напразно.

Тогава, отчаян от безмълвието на божеството, Такакура решил да си направи в храма харакири и така да обезчести свещеното място.

Нещо повече, той решил след неговата смърт духът му да витае в планината Курама и да възпира и плаши всички поклонници по дългата девет мили планинска пътека.

След миг всичко щяло да завърши трагично, но добрият Икеношоджи притичал тъкмо навреме, за да предотврати замисъла на своя господар.

— О, господарю — извикал той, — прекалено много избързвате с решението си да умрете. Проявете търпение и ми позволете по-напред аз да опитам щастието си. Нека видим дали ако се помоля за вас, няма да постигна по-голям успех.

И след като пречистил тялото си двадесет и един пъти — седем пъти с гореща и седем пъти с ледена вода, както и още седем пъти със сноп от бамбукови пръчки, Икеношоджи отправил към бога следната молитва:

— Ако благодарение на милостта ти моят господар бъде дарен с наследник, кълна се, че ще подаря бронзови павета, за да се покрие с тях целият двор на храма. Ще подаря също и бронзови лампи, които да опасват в кръг цялото светилище, както и покритие от чисто злато и чисто сребро за всички колони вътре в храма.

И тъй, на третата нощ, която Икеношоджи прекарал в бдение и молитви, самият Тамонтен се явил пред предания слуга и заговорил:

— С искреното желание да удовлетворя молбата ти, търсих наблизо и далеч подходящ наследник. Стигнах чак до Тенджику (Индия) и до Кара (Китай). Но въпреки че хората са многобройни като звездите на небето и камъчетата по брега, аз бях дълбоко опечален, че не можах да намеря сред човешкия род достоен наследник за твоя господар. И най-после, като не знаех какво повече да сторя, откраднах душата на най-малкото от осемте деца на единия от Шитенно, който живее на върха Ари-ари в планината Данкоку. Това дете съм решил да дам за наследник на твоя господар.