Читать «Балада за Огури Ханган» онлайн - страница 10

В доброто сърце на монаха веднага се събудило желанието да отведе това чудовищно създание в минералните извори при храма Кумано и да му помогне да си възвърне човешкия образ.

И така, той поръчал да направят количка за гаки-ами, положил в нея безименното същество и окачил на гърдите му дъсчица с едро изписани йероглифи. Написаното гласяло:

Проявете милост към това нещастно създание и му помогнете да стигне до горещите минерални извори при храма Кумано. Онези, които потеглят дори за малко количката с въжето, вързано за нея, ще бъдат възнаградени с много и големи сполуки. Да потеглиш количката дори само на крачка, е равносилно на това да нахраниш хиляда монаси; да я потеглиш на две крачки — да нахраниш десет хиляди монаси. Да я потеглиш на три крачки, е равносилно на това да помогнеш на свой покоен близък — майка, баща или съпруг, да поеме пътя на Буда.

Много пътници съчувствали на безформеното същество: някои теглели количката часове наред, други — по няколко дни.

Така след време количката на гаки-ами се озовала пред портите на Йородзуя Чобей. Щом я видяла, Кохаги от Хитачи се трогнала дълбоко от написаното върху дъсчицата и изпитала непреодолимо желание да потегли количката дори само ден и така да помогне на покойния си съпруг с онова, което милосърдната й постъпка можела да му осигури.

Ето защо Кохаги помолила своя господар да я освободи от работа за три дни, за да може да потегли поне малко количката. Поискала това в името на родителите си. Не посмяла да признае, че го прави за мъжа си, от страх да не би, като разбере истината, господарят й да се разгневи.

Отначало Чобей отказал, като заявил грубо, че щом тя преди време не се е подчинила на изискванията му, то и той няма да й разреши да напусне дори за час дома му.

Но Кохаги му казала:

— Чуйте, господарю! Кокошките лягат в полозите, когато времето застудее, а птичките се приютяват дълбоко в гората. Така и хората, когато са в беда, бързат да се подслонят под покрива на милосърдието. Вие се славите като добър човек, затова и количката на гаки-ами спря за малко край оградата на вашия дом. А аз ви обещавам да дам, ако е нужно, и живота си за вас и вашата съпруга, ако сега ме дарите само с три дни свобода.

Ето така коравосърдечният Чобей бил в крайна сметка склонѐн да удовлетвори молбата, а жена му с радост добавила към определеното време още два дни от себе си.

Така, освободена за цели пет дни, Кохаги веднага се заловила с тежката си задача.

След като преминала през много премеждия и през такива трудни места като Фуханосеки, Муса, Самегае, Оно и прохода Суенагатоге, тя стигнала до всеизвестния град Оцу само за три дни. Там трябвало да остави количката, за да успее за останалите й два дни да се върне в провинция Мино.

По дългия й път към Оцу единствените приятни гледки и звуци били красивите диви лилии край пътя, гласовете на полските чучулиги, песента на пролетните птички, които чуруликали в клоните на дърветата, както и песните на селските девойки, които разсаждали ориза.