Читать «Балада за Огури Ханган» онлайн - страница 7

Предоволен, Йокояма Чоджа наредил да приготвят множество вкусни ястия с всички деликатеси — и дарове на земята, и дарове на морето, посрещнал царски Ханган и го забавлявал добре.

А когато церемонията с виночерпенето била вече към края си, Йокояма изразил желание и гостът му, принц Кане-уджи, да позабавлява присъстващите.

— Какво бих могъл да направя за вас? — попитал Ханган.

— Честно казано, бих желал да ни покажете голямото си умение да яздите — отвърнал Чоджа.

— Добре — приел веднага принцът.

Довели му коня на име Оникаге.

Животното било тъй необуздано, че по-скоро приличало на демон или дракон, отколкото на кон, и малцина дръзвали да се приближат до него. Но принц Ханган Кане-уджи освободил жребеца от дебелите, и тежки вериги и го яхнал с учудваща лекота. И независимо от непокорния си нрав Оникаге се видял принуден да се подчини на всички желания на ездача. Присъстващите — и Йокояма, и останалите — онемели от почуда.

После обаче Чоджа извадил шесткрилен параван, изправил го, разгънал го и помолил принца да премине с жребеца по горния край на рамката.

Принц Огури се съгласил и изпълнил молбата му, след което яздил и по рамката на шоджи.

Сетне поставили на земята шахматна дъска и Ханган яздил и върху нея, като карал коня под себе си да стъпва само в определени квадрати.

Най-накрая той накарал Оникаге да запази равновесие върху тънката дървена рамка на книжен фенер.

А Йокояма просто вече не знаел какво да прави и покланяйки се ниско на принца, успял само да промълви:

— Наистина съм ви благодарен за това, което ни показахте. Доставихте ми огромно удоволствие!

А принц Огури завързал Оникаге за едно вишнево дърво в градината и влязъл в къщата.

Ала Сабуро — третият син на Йокояма, успял да склони баща си да отрови Ханган и поканил принца да пийне вино, в което била забъркана отрова от синя стоножка, син гущер и стояла дълго в бамбукова кора вода.

Без да подозират, че виното е отровно, Ханган и приближените му изпили до дъно чашите си.

Тъжно е да се пише за това, но отровата била толкова силна, че проникнала във вътрешностите и разложила костите на жертвите.

Животът ги напуснал така бързо, както бързо изчезват сутрин капчиците роса от тревата.

Сабуро и баща му погребали телата в пустинното поле Уваногахара.

VI. Захвърлена

След коварното убийство на принца безсърдечният Йокояма решил, че не може да остави дъщеря си да живее на този свят. Затова наредил на доверените си слуги, братята Онио и Ониджи, да я откарат навътре в морето ма Сагами и да я удавят.

А братята, като знаели, че господарят им е твърде коравосърдечен и не биха могли да го склонят да размисли, се видели принудени да му се подчинят.

И тъй, те отишли при злочестата невеста и й открили за какво са изпратени при нея.

Теруте-химе останала тъй слисана от жестокото решение на баща си, че отначало приела чутото за кошмарен сън, от който искрено се молела да се събуди. Но след това промълвила:

— През живота си не съм извършила съзнателно никакво престъпление… Но каквото и да се случи с мен, повече от всичко на света бих искала да узная какво сполетя принца, след като бе поканен на пир у баща ми.