Читать «Балада за Огури Ханган» онлайн - страница 12

Лафкадио Хърн

Когато заповядал да извикат Кохаги от Хитачи да се яви пред него, отговорили му, че тя е само една от най-долните прислужници и че е прекалено мръсна, за да се появи пред очите му. Но той не обърнал внимание на тези думи и пожелал да я види веднага, колкото и мръсна и неугледна да е тя.

Така, пряко волята си, Кохаги трябвало да се яви пред владетеля, когото тя най-напред успяла да зърне иззад един параван и останала смаяна от изумителната му прилика с Ханган.

Огури я попитал за истинското й име, но Кохаги отказала да му го съобщи, като рекла:

— Щом не ще мога да поднеса вино на господаря, без да му открия истинското си име, тогава ще трябва да го освободя от нищожното си присъствие.

Но точно когато вече си тръгвала, Ханган й извикал:

— Не, почакай малко! Имам пълното право да те питам за името ти, защото аз всъщност съм онзи гаки-ами, когото ти така милостиво тегли с количката до Оцу миналата година.

И той извадил дъсчицата, на която Кохаги била написала своето послание.

Дълбоко развълнувана, тя рекла:

— Безкрайно съм щастлива да ви видя прероден. А сега ще ви разкажа с удоволствие цялата си история, като се надявам единствено на това, господарю, че вие ще ми разкажете нещичко за призрачния свят, от който сте се завърнали и който, уви! обитава моят съпруг… Аз съм (… болно ми е да говоря за отминалите дни!) единствената дъщеря на Йокояма Чоджа от областта Соба в провинция Сагами и името ми е Теруте-химе. Все още ме изгаря споменът за това как преди три години се омъжих за един високопоставен и прочут млад мъж на име Огури Ханган Кане-уджи, който живееше в провинция Хитачи. Но той беше отровен от родния ми баща, който пък бе подучен да стори това злодеяние от третия си син Сабуро. Аз самата бях осъдена да ме удавят в морето на Сагами и дължа живота си на верните слуги на баща ми — Онио и Ониджи.

Тук Ханган я прекъснал и възкликнал:

— Теруте, пред теб е Кане-уджи, твоят съпруг. Макар и убит заедно със свитата си, съдено ми било да живея още дълго на този свят. Бях спасен от мъдрия монах от храма Фуджисава и не един добър човек теглѝ количката ми чак до горещите извори на Кумано, където възвърнах предишния си облик и здравето си. Сега съм назначен за управител на трите провинции и мога да имам всичко, което пожелая.

Като чула това, Теруте не могла да повярва, че всичко не е просто сън, и заплакала от радост. После промълвила:

— О, да знаеш само през колко премеждия преминах, откакто те видях за последен път! Седем дни и седем нощи морските вълни ме подхвърляха в една лодка; после в залива Найое изпаднах в такава опасност, че за малко не си загубих живота, но един добър човек на име Мураками Даю ме спаси. После пък ме купуваха и продаваха седемдесет и пет пъти, докато накрая попаднах тук, където трябваше да понасям всякакви трудности и лишения само защото отказах да стана джоро — жена за удоволствие. Затова ме намираш сега в такова окаяно положение.

Като чул за жестокото отношение на коравосърдечния Чобей, Кане-уджи се разгневил ужасно и се спуснал веднага да го убие. Но Теруте възпряла своя съпруг и така изпълнила обещанието, което преди много време била дала на Чобей — да пожертва, ако е нужно, и живота си за своя господар и съпругата му в замяна на петте дни свобода.