Читать «Залата на мъртъвците» онлайн - страница 9

— Дадено! — каза Конан, прибирайки меча си и той и стискайки десницата на другия. — Ако ни се наложи да бягаме и се разделим, нека се срещнем при фонтана на Нинус.

Кралският палат на Ларша се намираше в средата на града, в центъра на широк площад. Това бе единствената постройка, която бе устояла на времето и то по една проста причина. Беше издълбан в една огромна скала, която навремето бе нарушавала плоския терен на платото, на което се намираше Ларша. Но толкова старателна бе изработката, че само отблизо можеше да се види, че това не е иззидана сграда. Черни линии покриваха гладката базалтова повърхност, имитирайки сглобки в камъните.

Леко пристъпвайки, Конан и Нестор надзърнаха в черната тъмнина, която цареше вътре.

— Ще ни трябва светлина. — каза Нестор — Не ми се иска да се натъкнем в мрака на друг охлюв като онзи!

— Не подушвам друг, — отвърна Конан — но съкровището може и да се охранява от друг пазач.

Той се върна и отсече едно борово стебло, което се бе подало между пролуките на паважа. След това откърши клоните му и ги насече на къси парчета. Издялквайки куп трески с меча си, той запали малък огън, използъвайки кремък и парче стомана. Разцепи върховете на две от цепениците и ги запали.

Пропитото със смола дърво буйно пламна. Подаде единия факел на Нестор и всеки от тях напъха половин дузина от останалите цепеници в пояса си. След това, с извадени мечове, те отново се приближиха до двореца.

Те вървяха под арките на коридора и играещите жълти пламъци на факлите се отразяваха от черния камък на полираните стени, но под краката си усещаха дебел слой прах. Няколко прилепа, висейки на някакви каменни орнаменти над главите им, изписукаха гневно и шумно отлетяха в по-тъмните места.

Двамата поспряха между статуи с ужасяващо изражение, поставени в ниши от двете страни на коридора. Виждаха се проходи към тъмни зали. те прекосиха тронната зала. Тронът, издялан от същия черен камък както и останалата част от сградата, беше непокътнат. Другите столове и дивани, които са били направени от дърво, се бяха разпаднали на прах оставяйки около себе си боклук от пирони, метални орнаменти и полускъпоценни камъни на пода.

— Трябва да е празен от хиляди години. — прошепна Нестор.

След това минаха през някакви помещения без прозорци, които трябва да бяха стаите за почивка на краля, но отсъствието на унищожената от времето мебелировка затрудняваше да се каже със сигурност. Озоваха се пред врата. Конан вдигна факела си, за да я освети по-добре.

Беше здрава врата, поставена в каменна арка и направена от масивни греди, задържани заедно с помощта на медни скоби, покрити със зеленикава патина. Конан мушна меча си във вратата. Острието проникна без затруднение. Струйка дървени стърготини, бледи на светлината на факлите, се посипа надолу.

— Прогнило е. — изсумтя Нестор, ритвайки с крак. Ботушът му влезе в дървото със същата лекота, както меча на Конан.

Една медна скоба падна издрънчавайки на пода.

За кратко време те бяха разбили изгнилите греди в порой от дървен прах. След това приведени те мушнаха факлите си в направения отвор. Светлината, отразена от сребро, злато и скъпоценни камъни им намигна обратно.