Читать «Залата на мъртъвците» онлайн - страница 8

Удар с опашката разтърси храма и някъде вътре се чу изтрополяването на разхлабени камъни. Конан се запита дали и цялата постройка няма да рухне под него, погребвайки го със себе си.

— Е, това ти стига! — изръмжа цимериецът.

Той мина покрай редицата водоливници, докато не намери друг, който се клатеше и се издигаше директно над част от тялото на охлюва. Събори и него със същия звук на смачквана плът. Третият не улучи и се разтроши в паважа. Четвъртата по-малка статуя, той вдигна с ръце и с върховно напрежение на мускулите си я запрати напред така, че да се забие в мятащата се глава.

Конвулсиите на звяра затихваха, но Конан събори още две статуи за по-сигурно. Когато тялото престана да се движи, той слезе отново на улицата. Приближи се до огромната, воняща маса предпазливо с изваден меч. Накрая, събирайки цялата си смелост, той стовари меча в гумената плът. Потече тъмна течност и вълообразен гърч пробяга по мократа сива кожа. Но макар и части от него да бяха съхранили признаци на някакъв независим живот, охлювът като цяло бе мъртъв.

Конан продължаваше ожесточено да сече, когато глас зад гърба му го накара рязко да се извърне. Гласът каза:

— Този път те хванах!

Беше Нестор, приближавайки с меч в ръка и с подгизнала в кръв превръзка вместо шлем. Гъндърееца спря при гледката на охлюва:

— Митра! Какво е това?

— Това е духът на Ларша — отвърна Конан на Заморски с варварски акцент. — Преследва ме през половината град, докато го убия. — И забелязвайки, че Нестор гледа недоверчиво, цимериецът продължи: — А ти какво правиш тук? Колко пъти трябва да те убия за да останеш мъртъв?

— Сега ще разбереш колко съм мъртъв! — процеди през зъби Нестор, заемайки бойна стойка с меча си.

— Какво се случи с войниците ти?

— Умряха при свличането на онези скали, които беше подредил, както и ти скоро ще…

— Виж, глупако, — каза Конан — защо да си хабиш силите с този меч, когато тук има повече богатство, отколкото и двамата можем да отнесем… ако легендите са верни? Ти си достоен мъж, защо не се присъединиш към мен, за да отнесем съкровището на Ларша?

— Трябва да изпълня дълга си и да отмъстя за моите хора! Защитавай се, куче или варварино!

— В името на Кром, ще се бия, щом го искаш! — изръмжа Конан, вдигайки меча си — Но помисли, човече! Ако се върнеш обратно в Шадизар, ще те разпънат затова, че си загубил хората си, дори и да отнесеш главата ми, което не мисля, че можеш да направиш. Ако е истина и една десета от слуховете, ти ще получиш повече от дела си, отколкото би спечелил за сто години като капитан-наемник.

Нестор бе свалил меча си и бе отстъпил назад. Сега той стоеше безмълвен и дълбоко замислен. Конан добави:

— И освен това, от онези жалки страхливци заморците, никога не ще можеш да направиш истински воини!

Гъндъреецът въздъхна и прибра меча в ножницата.

— Прав си, дявол те взел. Докато не завърши това начинание ще се бием един до друг и ще делим плячката по равно, нали? — и той протегна ръка.