Читать «Залата на мъртъвците» онлайн - страница 7

Нещо в сградите, покрай които минаваше му се стори познато. Изведнъж той осъзна, че се приближава към полуразрушения храм, край който бе минал точно преди да срещне охлюва. Бърз поглед му разкри, че горната част на сградата може да бъде достигната от ловък катерач.

Конан изтича по куп боклук на върха на срутената стена. Скачайки от камък на камък, той постепенно се приближаваше по начупения профил на стената към неразрушената част, която гледаше към улицата. Той се озова на продълговат покрив, над редицата орнаментирани мраморни водоливници. Приближи се към тях, стъпвайки предпазливо, за да не се счупи под тежестта му покрива и заобикаляйки дупките, през които човек би могъл да падне в помещенията под него.

Той усети шума и миризмата на охлюва откъм улицата. Осъзнавайки, че е загубило следите му и неуверено какво да направи, съществото в крайна сметка бе спряло пред храма.

Крайно предпазливо — защото бе уверен, че охлювът може да го види в лунната светлина — Конан надзърна иззад една от статуите надолу към улицата.

Там лежеше грамадната, сивкава маса, от която лунната светлина влажно се отразяваше. Стълбчетата с очите помръдваха насам-натам, търсейки жертвата си. Под тях, по-късите роговидни израстъци се движеха над земята напред-назад като че се опитваха да надушат следите на цимериеца.

Конан бе убеден, че съществото в крайна сметка ще попадне на дирята му. Той нямаше никакви съмнения, че той може да се плъзне по стените на сградата със същата лекота, с която той се бе изкатерил по тях.

Той постави ръката си зад един от водоливниците — статуята бе на някакво кошмарно същество с хуманоидно тяло, криле на прилеп и глава на рептилия — и я бутна. Статуята леко се заклати с почти недоловимо поскръцване.

При звука, роговете на охлюва се стерлнаха нагоре към покрива на храма. Иззад ъгъла се показа и главата, а тялото силно се огъна. Главата се приближи до храма и запозна да се изкачва по една от огромните кули, непосредствено под мястото, където Конан беше приклекнал с оголени зъби.

Един меч, мислеше си Конан, би бил безполезен срещу подобно чудовище. Както всички по-низщи форми на живот, то би оцеляло след рана, която моментално би предизвикала смъртта на по-висше същество.

Главата на охлюва се изкачваше по кулата, а очите върху стълбчетата се въртяха във всички посоки. Както се развиваха нещата, главата на чудовището щеше да стигме до ръба на покрива, докато по-голямата част от тялото все още щеше да се намира на земята.

И тогава Конан разбра какво трябва да направи. Той се хвърли върху водоливника. С мощен тласък, той го събори през края на покрива. Вместо грохота, с който тази мраморна грамада би следвало да се разтроши на земята, се чу звук на тъп удар в нещо мокро, последван от втори подобен, предизвикан от падането на предната част на тялото на охлюва на земята.

Когато Конан рискува да погледне през парапета, той видя, че статуята се бе паднала върху тялото на охлюва така, че то изглеждаше погребано под нея. Огромната сива маса се извиваше в гърчове и се мяташе като червей на куката на рибар.