Читать «Залата на мъртъвците» онлайн - страница 11

Конан взе монета от един от куповете, които бяха разсипани по местата, където бяха лежали сандъците. Макар и да разбираше доста от монети в кариерата си на крадец, тази му бе напълно непозната. От едната й страна имаше лице, но дали беше на човек, демон или на бухал, той не можеше да каже. От другата страна имаше символи, като онези на олтара.

Конан показа монетата на Нестор. Двамата търсачи на съкровища изръмжаха в знак на съгласие. Конан подхвърли монетата във въздуха, улови я и я плясна върху лявата си китка.

Протегна ръката си, държейки монетата покрита към Нестор.

— Лице — каза гъндърееца.

Конан махна ръката си от монетата. Нестор надникна и изруга:

— Ищар да я прокълне! Печелиш. Подръж факела ми за малко.

Конан, нащрек срещу някакъв номер, пое факела. Но Нестор просто отвърза ремъка на плаща си и го просна на мръсния под.

Той започна да изсипва пълни шепи злато и скъпоценни камъни от купищата по пода върху плаща.

— Не се натоварвай толкова, че няма да можеш да тичаш — каза Конан. — Още не сме се измъкнали оттук, а и пътят до Шадизар е дълъг.

— Ще се справя. — каза Нестор. Той завърза краищата на плаща си, метна получилата се торба на гръб и протегна ръка за факела.

Конан му го подаде и пристъпи към олтара. Един по един той прибра огромните, зелени скъпоценни камъни и ги постави в кожената торба, която висеше на рамото му. Когато и седемте бяха прибрани от олтара, той поспря, гледайки към нефритовата змия.

— За това ще платят добре — каза той. Взе я и също я напъха в торбата при съкровището.

— Защо не вземеш малко от останалото злато и камъни? — попита Нестор. — Аз взех всичко, което мога да нося.

— Ти избра най-ценното — отвърна му Конан. — Освен това, нямам нужда от повече. Човече, та аз с това ще мога да си купя кралство! Или поне херцогство, а също и всичкото вино, което мога да изпия, и жените…

Един звук накара грабителите да се извърнат и широко да отворят очи. Седемте седящи покрай стените мумифицирани воини се събуждаха за живот. Главите им се вдигнаха, устите им се затвориха, въздухът изсвистя в древните им, изсъхнали дробове. Ставите им изскърцаха като ръждясали панти, когато те протегнаха ръце за да вземат своите алебарди и пики, и се изправиха на крака.

— Бягай! — извика Нестор, хвърляйки факела си в най-близкия до него гигант и изваждайки меча си от ножницата.

Факелът удари гиганта в гръдния кош, падна на пода и изгасна. Тъй като на Конан и двете ръце бяха свободни, той можеше да задържи своя факел, докато изтегляше меча си. Светлината на останалия факел немощно се отразяваше от зеленото по древните медни нагръдници, докато гигантите се приближаваха към двамата.

Конан се гмурна под размаханата алебарда и отклони и меча си насочената към него пика встрани. Намирайки се между него и вратата, Нестор бе влязъл в бой с гиганта, който се опитваше да блокира пътя им за бягство. Гъндъреецът парира мушването и нанесе яростен удар с обратно движение на ръката си, който попадна в бедрото на врага. Острието на меча му се заби, но плитко — беше като сечене на дърва. Гигантът се олюля и Нестор нанесе удар по друг. Острие на пика се плъзна по огънатата му кираса.