Читать «Майка Нощ» онлайн - страница 84

— Обади се — подкани го майка му пак.

Епстайн разпери ръце.

— Добре, добре! Ще се обадя на Сам. Ще му кажа, че има възможност да стане голям ционистки герой. Винаги е искал да стане голям ционистки герой.

Така и не научих фамилното име на Сам. Доктор Епстайн му се обади от другата стая, а аз останах в кухнята, с възрастната жена.

Тя седна срещу мен, опря лакти на масата и се вгледа в лицето ми с меланхолично любопитство и удовлетворение.

— Взеха електрическите крушки — каза ми майката на доктор Епстайн на немски.

— Моля?

— Хората, които нахълтаха в апартамента ти, взеха всички електрически крушки от стълбището.

— Хъм.

— В Германия също — добави тя.

— Извинете?

— Това беше едно от нещата, когато есесовците или Гестапо прибираха някого.

— Все още не разбирам.

— Другите хора отиваха в къщата, защото искаха да направят нещо патриотично. И това беше едно от нещата, които правеха винаги. Винаги някой вземаше електрическите крушки. — Тя поклати глава. — Колко странно.

Доктор Епстайн се върна в кухнята, потривайки ръце.

— Е, много добре — въкликна той. — Трима герои ще бъдат тук след малко. Шивач, часовникар и педиатър. С радост ще изиграят ролята на израелски десантчици.

— Благодаря ти — казах аз.

Тримата се появиха след около двайсет минути. Не бяха въоръжени и нямаха статут на представители на Израел или представители на каквото и да било, освен на себе си. Единственият им статут беше осигурен от моя позор и желанието ми да се предам на някого, на когото и да било.

Арестът ми се оказа легло, в което да прекарам остатъка от нощта — в апартамента на шивача. На следващата сутрин тримата ме предадоха, с мое позволение, на официалните израелски представители.

Когато тримата дойдоха да ме вземат от жилището на доктор Епстайн, почукаха на вратата силно.

В момента, в който го направиха, аз почувствах огромно облекчение. Почувствах се щастлив.

— Доволен ли си сега? — попита ме доктор Епстайн, преди да ги пусне да влязат.

— Да, благодаря ти, докторе — отвърнах аз.

— Все още ли искаш да отидеш?

— Да.

— Той трябва да отиде — намеси се майка му.

Тя се наведе към мен през кухненската маса и изгука нещо на немски — напевно, като откъс от песничка, запомнена от щастливото детство.

Изгука една команда, която бе чувала много пъти всеки ден в продължение на години от високоговорителите в Аушвиц.

— Leichentrager zu Wache — изгука тя.

Красив език, нали?

В превод?

— Носачите на трупове пред караулното.

Ето това ми изгука възрастната жена.

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТА

КОСТЕНУРКАТА И ЗАЕКА…

И ето ме в Израел, дошъл по своя воля, независимо че килията ми е заключена и надзирателите ми са въоръжени.

Разказът ми свършва без време, защото утре започва процесът. Заекът на историята за пореден път надбягва костенурката на изкуството. Няма да имам повече време за писане. Отново се впускам в приключения.

Има много хора, които ще свидетелстват против мен. Никой няма да свидетелства в моя полза.

Обвинението възнамерява да започне със записи на най-злостните ми радиопредавания, така че най-безжалостният свидетел срещу себе си ще бъда самият аз.