Читать «Майка Нощ» онлайн - страница 86

Скъпи приятелю, (Така се обръщат към мен тук, в израелския затвор)

Би ли желал да създадеш творческа атмосфера за своите ученици и в домовете им? Несъмнено е важно къде попадат те, след като излязат от училище. Докато учителят разполага с вниманието им около 25 часа седмично, родителите са с тях около 45 часа. Това, което родителите правят с децата през тези 45 часа може да улесни или усложни работата на учителя.

Убедени сме, че играчките, чието производство спонсорира „Играчки и творчество, ООД“, могат истински да стимулират творческата атмосфера у дома, която учителят се стреми да създаде като ръководител на децата.

Как могат да постигнат този резултат нашите играчки?

Те отговарят на физическите нужди на подрастващите, помагат на децата да експериментират у дома и в обществото, осигуряват възможности за личностна изява, които може би липсват в класната стая и училището.

С помощта на тези играчки детето освобождава събралата се агресивност…

На което аз отговарям:

Скъпи приятели,

Като човек, който има богат житейски опит — както домашен, така и в обществото, и който е използвал за натрупването му истински хора в реални ситуации, позволете ми да изразя съмнението си, че каквито и да било играчки са в състояние да подготвят детето и за една милионна част от онова, което ще го цапардоса по зъбите, независимо дали е подготвено или не.

Лично аз съм убеден, че детето трябва да започне да експериментира с живи хора, в реални човешки общества още от момента на раждането си, ако е възможно. Едва, ако поради някаква причина тези материали се окажат недостъпни, биха могли да се използват играчки.

Но не приятните, загладени, лесно управляеми играчки, които описвате в брошурата си! Нека в играчките на децата ни няма нищо хармонично, за да не израснат, очаквайки мир и порядък, за да не бъдат изядени живи!

Що се отнася до освобождаването на насъбралата се агресивност, аз съм против това. Те се нуждаят от цялата агресивност, която могат да натрупат, за да я освободят в света на възрастните. Посочете ми една велика личност от историята, която не е кипяла и бълбукала в детството си със затворени предпазни клапани!

Позволете ми да ви уверя, че децата, намиращи се под моя опека в продължение на 25 часа седмично, няма да загубят режещия си ръб през 45-е часа, които прекарват с родителите си. Повярвайте ми, те не товарят и не разтоварват Ноевия ковчег с ръчно изработени дървени животни. През цялото време те шпионират истинските възрастни, научават за какво се бият, за какво са алчни, как удовлетворяват алчността си, защо и как лъжат, кое ги кара да полудяват, различните начини да полудееш и така нататък.

Не мога да предскажа точно в кои области тези мои деца ще успеят, но им гарантирам успех където и да било в цивилизования свят.

Ваш Хауард У. Камбъл, младши,

радетел на реалистичната педагогика.

Второто писмо?

В него също се обръщат към Хауард У. Камбъл, младши със „Скъпи приятелю“, което доказва, че поне двама от авторите на писма за днес не хранят никакви лоши чувства към мен. Това писмо е от един борсов посредник в Торонто, Канада. То е насочено към капиталистическия аспект на моята личност.