Читать «Майка Нощ» онлайн - страница 82

Има много причини, за да се биеш, но няма причина да мразиш без мярка, при това да мислиш, че Бог Всемогъщи мрази заедно с теб! Къде е злото? То е онази голяма част от всеки човек, която иска да мрази без ограничения, която иска Бог да е на нейна страна в омразата. Това е онази част от всеки човек, която намира грозотата за толкова привлекателна!

Това е онази част от имбецила, казвам аз, която наказва и унижава, и с радост обявява войни.

Не знам дали думите ми, унижението или болката накараха О’Хеър да повърне, но той повърна. Изригна мръсотията от четвъртия етаж надолу по стълбите.

— Изчисти! — заповядах му аз.

Той се обърна към мен, а очите му още бяха пълни с неукротима омраза.

— Все някога ще те пипна, братко.

— Може би. Но това няма да промени съдбата ти, изтъкана от провали, сладолед, много деца, термити и пълна липса на пари. Ако толкова много искаш да си войн от Легионите на Бога, опитай в Армията на спасението.

И О’Хеър си тръгна.

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА

КАМ-БАУ…

На затворниците често се случва да се събудят сутрин и да се чудят защо са в затвора. В такива случаи аз предлагам на себе си теорията, че съм попаднал в затвора, защото не можах да се заставя да премина през или да прескоча повръщнята на друг човек. Става дума за повръщнята на Бърнард Б. О’Хеър върху най-долната площадка на стълбите.

Излязох от апартамента си малко след О’Хеър. Нямаше какво да ме задържи там. Взех и един спомен, съвсем случайно. Когато излизах, изритах нещо на пода и то изхвърча вън, на площадката. Вдигнах го и се оказа една от шахматните фигури, които бях изрязал от дръжка на метла.

Мушнах я в джоба си. Все още е у мен. И докато я мушках в джоба си, до обонянието ми достигна вонята на гадостта, която бе сътворил О’Хеър.

Когато заслизах по стълбите, вонята стана по-лоша.

Когато стигнах до площадката пред вратата на младия доктор Епстайн, човек, прекарал детството си в Аушвиц, вонята ме накара да спра.

След това почуках на вратата му.

Докторът отвори по пижама и хавлия.

— Да? — каза той.

— Мога ли да вляза? — попитах аз.

— По медицински въпрос ли? — поинтересува се той. Вратата беше затворена с верига.

— Не. Политически. Личен.

— Не може ли да почака?

— Предпочитам да не чака.

— Може ли все пак да знам за какво става дума?

— Искам да отида в Израел, за да ме съдят.

— Какво?

— Искам да бъда съден за престъпленията ми против човечеството. Желая да отида в Израел.

— Защо идваш при мен?

— Помислих си, че може би познаваш някого… някой, който би искал да бъде уведомен.

— Аз не съм представител на Израел — каза той. — Аз съм американец. Утре ще можеш да намериш всички израелци, които са ти необходими.

— Бих искал да се предам на човек, лежал в Аушвиц.

Това го изкара от кожата.

— Тогава намери някой, който мисли за Аушвиц през цялото време! Има достатъчно, които не мислят за нищо друго! Аз никога не мисля за това!