Читать «Майка Нощ» онлайн - страница 85
Кърт Вонегът
Бърнард О’Хеър е пристигнал в града на свои разноски и дразни обвинителите с трескавата неуместност на всичко, което може да каже.
Пристигна и Хайнц Шилдкнехт, бившият ми най-добър приятел и партньор по тенис на маса двойки, човекът, чийто мотоциклет откраднах. Адвокатът ми твърди, че Хайнц е пълен с отрова по мой адрес и че показанията му, изненадващо, ще бъдат приети за достоверни. Откъде това доверие към Хайнц, който в крайна сметка работеше на съседното бюро в Министерството на народното просвещение и пропагандата?
Изненада — Хайнц е евреин, член на подмолна антифашистка група, израелски агент през войната и до наши дни.
И може да го докаже.
Добре за него!
Доктор Лайънъл Дж. Д. Джоунс, дипломиран зъболекар, доктор по божествени науки и Йона Потапов, с псевдоним Джордж Крафт, не могат да дойдат на процеса ми, тъй като излежават присъди във федерален затвор в Щатите. Но и двамата изпратиха писмени показания под клетва.
Тези показания няма да са ми от голяма полза — меко казано.
Доктор Джоунс твърди под клетва, че съм светец и мъченик на святата нацистка кауза. Освен това твърди, че имам най-съвършените арийски зъби, които някога е виждал, освен на фотографиите на Хитлер.
Крафт-Потапов декларира, също под клетва, че руското разузнаване досега не е било в състояние да открие никакви доказателства, че през войната съм бил американски агент. Излага мнението, че съм ревностен нацист, но не бива да бъда държан отговорен за действията си, тъй като съм бил идиот в политическо отношение, човек на изкуството, който не е в състояние да направи разлика между реалността и мечтите си.
Тримата, които ме взеха от апартамента на доктор Епстайн, също са на линия — шивачът, часовникарят и педиатърът — и ще излязат с още по-неуместни брътвежи от Бърнард Б. О’Хеър.
Хауард У. Камбъл, младши, става дума за твоя живот!
Израелският ми адвокат, мистър Алвин Добровиц, се е погрижил цялата ми нюйоркска поща да се препраща тук, с безпочвените надежди в нея да открие някакви доказателства за моята невинност.
Хе-хе.
Днес пристигнаха три писма.
Ще ги отворя сега и ще опиша каквото се съдържа в тях едно по едно.
Надеждата е вечна в човешките гърди, казват. Във всеки случай, надеждата е вечна в гърдите на Алвин Добровиц и това е причината, предполагам, той да ми струва толкова много.
Според Добровиц, единственото от което се нуждая, за да стана отново свободен човек, е някакво доказателство, че е съществувала персона на име Франк Уиртанен и че през войната тя ме е вербувала като американски шпионин.
А сега писмата от днес.
Първото започва с топлото обръщение: „Скъпи приятелю“. Наричат ме така въпреки всичките злини, които се твърди, че съм извършил. Смятат ме за учител. Струва ми се, вече обясних как името ми попадна в списъка на предполагаемите дейци на образователното дело и как започнах редовно да получавам рекламни брошури за материали, полезни за занимаващите се с възпитанието на подрастващите.
Въпросното писмо е от „Играчки и творчество, ООД“.