Читать «Майка Нощ» онлайн - страница 81

— Съжалявам — казах аз.

— И си зададох въпроса — продължи О’Хеър, — какво означава всичко това. Къде ми е мястото? Какъв смисъл има цялата тази работа?

— Добри въпроси — отбелязах аз. Казах го тихо и застанах до един тежък ръжен.

— И тогава някой ми изпрати вестника, в който пишеше, че още си жив.

След това О’Хеър пресъздаде в моя чест силното, жестокото вълнение, което прочетеното предизвикало у него.

— И изведнъж разбрах — заяви той — защо съм жив и кое е главното, което трябва да свърша.

Той направи крачка към мен, с широко отворени очи.

— Ето ме, Камбъл, завърнах се от миналото!

— Добре дошъл — казах аз.

— Знаеш ли какво си ти за мен, Камбъл?

— Не.

— Ти си чистото зло. Абсолютно чистото зло.

— Благодаря — кимнах аз.

— Прав си. Това е нещо като комплимент. Обикновено лошите хора имат нещо добро в себе си, обикновено доброто е колкото и лошото. Но ти… Ти си без примеси. В теб има толкова добро, колкото и в Дявола.

— Може би аз съм Дявола.

— Не мисли, че не ми е минавало през ума.

— Какво смяташ да ми направиш? — попитах го аз.

— Да те разпердушиня — отговори той, като се олюляваше на пети, стягаше и отпускаше рамене. — Когато научих, че си жив, разбрах, че трябва да го направя. Просто няма друг начин. Нещата трябва да свършат така.

— Не виждам защо.

— Тогава, дявол да го вземе, ще ти покажа защо. Ще ти покажа, че съм роден само за да те смажа, тук и сега!

Нарече ме гад. Нарече ме нацист. След това ме нарече с най-мръсната съставна дума в английски език.

Така че му счупих дясната ръка с ръжена.

Това е единственият насилнически акт, който съм извършил през дългия си — сега вече — живот. Срещнах се с О’Хеър в едно-единствено сражение и го победих. Не беше трудно. Той бе толкова пиян от алкохол и фантазии за победата на доброто над злото, че изобщо не очакваше да се отбранявам.

Когато разбра, че съм го ударил, че змеят означава истински бой за Свети Георги, изведнъж доби много изненадан вид.

— Значи така искаш да играем? — смая се той.

И тогава болката от натрошената ръка пропълзя по нервната му система и в очите му се появиха сълзи.

— Махай се оттук! — казах му аз. — Или искаш да счупя и другата ти ръка? Или главата?

Опрях върха на ръжена до слепоочието му и добавих:

— И преди да излезеш, ще ми дадеш пистолета или ножа… Каквото там имаш.

Той поклати глава. Болката беше толкова ужасна, че не беше в състояние да говори.

— Не си въоръжен? — учудих се аз.

Той отново поклати глава.

— Честен двубой. Честен.

Опипах джобовете му и в тях наистина нямаше никакво оръжие. Свети Георги смяташе да победи змея с голи ръце!

— Ти глупав, пиян еднорък кучи син! — извиках аз, скъсах брезента на вратата и изритах закованите на вратата дъски. След това изтиках О’Хеър навън, на площадката на стълбите.

Спря го парапета и той се втренчи надолу към подканящата спирала, към сигурната смърт в подножието.

— И не съм нито твоя съдба, нито Дяволът! Погледни се! Тръгнал си да убиваш злото с голи ръце, а сега си тръгваш обкичен със слава, колкото ако някой автобус те беше напръскал с кал! И не заслужаваш повече от това! Всеки, който е тръгнал да се бори с чистото зло не заслужава нищо повече!