Читать «Партия шах» онлайн - страница 5

Пи Йънг отвърна доволен:

— Действа като кон и пешка, момче, като кон и пешка.Благодаря на Бога за лейтенанта, помисли си Кели. Един от американските войници се усмихна. Бяха скупчени с гръб към стената. Сега започваха да си говорят — също като бейзболен тим, който загрява. По нареждане на Кели, сякаш едва схващайки смисъла на действията си, се придвижваха по дъската, за да попълват квадратите.

Отново заговори Пи Йънг.

— Фигурите ти вече са на място, с изключение на конете и царицата, полковник. Ти, естествено, ще си царят. Хайде, давай. Играта трябва да приключи преди вечеря.

Нежно крепейки ги с дългите си ръце, Кели поведе жена си, Джери и Пол към техните места. Мразеше се заради спокойствието и усърдието, с които го прави. Видя в очите на Маргарет страх и упрек. Явно не можеше да разбере, че той трябва да се държи точно така, че в неговото хладнокръвие е единствената надежда за спасение. Кели отвърна очите си от нея.

Пи Йънг плесна с ръце за тишина.

— Така, добре. Можем да започнем — той замислено подръпваше ухото си.

— Смятам, че това е прекрасна възможност за среща на Източния и Западния начин на мислене, нали, полковник? Ще съчетаем американската склонност към хазарт с нашето преклонение пред дълбоката драма и философията — нетърпеливо му прошепна майор Барзов.

— А, да — продължи Пи Йънг, — още две правила: имаме по десет минути за всеки ход и, естествено, без връщане. Много добре! — натисна копчето на един хронометър и го постави на парапета. — Честта за анонс се пада на белите хора.

Той се усмихна.

— Това е стара традиция.

— Сержант — едва промълви полковник Кели, — два квадрата напред.

Погледна ръцете си — започваха да треперят.

— Струва ми се, че няма да спазя традицията — рече Пи Йънг, обръщайки глава към младото момиче, сякаш за да се увери, че и тя се забавлява като него.

— Сложи царската ми пешка два квадрата напред — нареди той на един от помощниците си.

Кели проследи как мъжът издърпа масивната фигура напред до положението, в което заплашваше сержанта. Той погледна озадачено към Кели и каза, усмихвайки се плахо:

— Наред ли е всичко, сър?

— Надявам се — отвърна Кели. — Ето ти защита… Войник — обърна се той към младия ефрейтор, — един квадрат напред.

Това е — не можеше да направи нищо повече. Сега ако Пи Йънг вземеше пешката, която заплашваше сержанта, нямаше да има предимство. От тактическа гледна точка — една безсмислена замяна на пешка за пешка. Никакво предимство според изискванията на добрия шах.

— Знам, че това е лоша стратегия — галантно рече Пи Йънг и замълча. — Не съм съвсем сигурен дали е разумна тази замяна. При толкова блестящ противник, би трябвало да играя безгрешно, да забравя безбройните изкушения.

Майор Барзов му прошепна нещо.

— Но това ще ни потопи направо в духа на играта, нали така?

— За какво говори той, сър? — попита сержантът недоумяващо.

Преди Кели да си наложи да мисли, Пи Йънг нареди:

— Вземете царската пешка!

— Полковник! Какво правите? — извика сержантът. Двама от охраната го издърпаха първо от таблото, а после навън от стаята. Зад тях се затвори обкована врата.