Читать «Партия шах» онлайн

Кърт Вонегът

Партия шах

Полковник Брайан Кели — едрата му фигура спираше светлината, която се процеждаше по тесния коридор зад гърба му — за миг се притисна до заключената врата побеснял, от безпомощен гняв. Пазачът — дребен ориенталец — прерови връзката ключове, докато намери онзи, който му трябва. Полковник Кели се заслуша в гласовете от стаята.

— Сержант, те няма да посмеят да направят нещо на американци, нали? — гласът беше млад и нерешителен. — Искам да кажа, Господ да им е на помощ, ако…

— Млъкни! Или искаш да събудиш децата на Кели, за да те чуят какви ги дрънкаш? — гласът беше груб и уморен.

— Ще ни пуснат много скоро, готов съм да се обзаложа, сержант? — настоя младият глас.

— Разбира се, момче, тук обичат американците. Сигурно говорят точно за това с Кели. В момента ни приготвят бира и сандвичи с шунка. Бавят се, защото не знаят на кого да сложат горчица и на кого — не. Ти как ги предпочиташ?

— Просто искам да…

— Млъкни!

— Добре де, искам да знам какво става, това е! — младият ефрейтор се изкашля.

— Вземи и предай фаса нататък — раздразнено рече трети глас. — Има още за десет яки смуквания. Не се увличай, момче! — Няколко гласа измърмориха нещо в същия дух.

Полковник Кели нервно разпери ръце, чудейки се как да обясни на петнайсетината човешки същества зад вратата какъв разговор е водил с Пи Йънг и какво страхотно изпитание им предстои. Пи Йънг му бе казал, че философски погледнато, битката им със смъртта няма да е по-различна от онова, което всички, с изключение на жената и децата на Кели, са преживели във войната. Философски погледнато наистина беше така. Но полковникът бе разтревожен значително повече, отколкото когато и да било при боеве.

Преди два дни полковник Кели и петнайсетимата зад вратата бяха претърпели самолетна катастрофа на Азиатската суша след отклонение от маршрута в резултат на внезапна буря. Радиото беше замлъкнало. Полковникът пътуваше заедно със семейството си, за да поеме новия си пост на военно аташе в Индия. На борда на транспортния самолет се намираха и група технически специалисти, от които имаха нужда в Средния Изток. Самолетът бе кацнал в територията на главатаря на комунистическите партизани — Пи Йънг.

След катастрофата оцеляха всички — Кели, жена му Маргарет, десетгодишните му синове-близнаци, пилотът и вторият пилот, както и десетимата цивилни. Когато слязоха от самолета, на земята ги очакваха група опърпани партизани от хората на Пи Йънг. Американците не можеха да комуникират с пленилите ги. След еднодневен поход през оризовите полета и джунглата, по залез слънце стигнаха до полуразрушен дворец. Там ги заключиха в една подземна стая. Нямаха представа каква ще е съдбата им по-нататък.

Сега полковник Кели се връщаше от разговор с Пи Йънг, който му бе казал какво ще стане с шестнайсетимата американски пленници. Шестнайсет, отекна в мислите на Кели и той тръсна глава.

Пазачът го бутна настрани с дулото на пистолета, мушна ключа в ключалката и отвори. Кели застана безмълвно на вратата.

Вътре си подаваха цигара от човек на човек. Тя осветяваше за миг всяко следващо лице — червендалестото на приказливия млад ефрейтор от Минеаполис, дълбоките сенки под очите на пилота от Солт Лейк, после припламна между тънките устни на сержанта.