Читать «Партия шах» онлайн - страница 4

Майор Барзов погледна към тавана, сякаш мислено осъждаше думите на командира.

Ефрейторът неочаквано избухна в поток от ругатни, изпълени с обида и самосъжаление. Сержантът запуши с ръка устата на младежа.

Пи Йънг се надвеси над парапета и посочи с пръст съпротивляващия се войник.

— За тези, които избягат от дъската или крещят, ще измислим някаква специална смърт — каза строго той. — Полковник Кели и аз искаме пълна тишина, за да се концентрираме. Ако полковникът е достатъчно умен и победи, онези от вас, които са още тук, когато той ме матира, ще бъдат извозени вън от моята територия без опасност за живота. Ако загуби…

Пи Йънг вдигна рамене и се отпусна назад върху купчината възглавници.

— Дръжте се спортсменски — продължи той бодро. — Американците са известни с това, нали така? Както ще потвърди и полковник Кели, партия шах рядко се печели без жертви. Също както битките. Не е ли така, полковник?

Полковник Кели кимна механично. Той си мислеше за думите на Пи Йънг от по-рано, че във философско отношение играта не е по-различна от войната.

— Как можете да постъпвате така с деца! — изкрещя изведнъж Маргарет, изскубна се от охраната и крачейки по квадратите, застана точно под балкона на Пи Йънг — В името на Бога…

Той я прекъсна ядосано:

— В името на Бога ли американците произвеждат бомби, реактивни самолети и танкове? — после махна нетърпеливо с ръка. — Върнете я обратно!

Закри очите си с длан и продължи:

— Докъде бях стигнал? Говорехме за жертвите, нали? Щях да ви питам кого избрахте за царската пешка — рече Пи Йънг — Ако още не сте направили своя избор, бих искал да ви препоръчам онзи шумен младеж, дето го държи сержанта. Това е деликатна роля… царска пешка.

Ефрейторът започна да се мята с нова ярост. Сержантът го стисна още по-силно.

— Момчето ще се успокои веднага — едва чуто рече той и обърна лице към полковника. — Колкото й да е трудно, аз ще бъда царската пешка. Къде да застана, сър?

Младежът се успокои и сержантът го пусна.

Кели посочи четвъртия квадрат на втората редица върху гигантската шахматна дъска. Сержантът отиде на мястото и изправи широките си рамене. Ефрейторът измърмори нещо неразбираемо и застана на квадрата до сержанта — втората по важност пешка. Останалите все още не мърдаха от местата си.

— Полковник, вие кажете къде да застанем — рече колебливо едно високо, слабо момче. — Какво разбираме ние от шах? Сложете ни, където трябва.

Адамовата му ябълка заигра.

— Запазете спокойните места за жена ви и децата. Те са важните. Казвайте какво да правим.

— Няма спокойни места — обади се горчиво пилотът. — Просто такова нещо няма. Избирайте си квадрати и това е.

Той пристъпи напред.

— Какъв ще бъда на този квадрат?

— Офицер, лейтенанте, офицер на царя — отвърна му Кели.

Даде си сметка, че вече мисли за лейтенанта по нов начин — не като за човешко същество, а като за фигура, която може да се движи диагонално по таблата, при атака с царицата да нанася страхотни удари на черните фигури отсреща.

— Ей, Пи Йънг — провикна се нахално пилотът, — какво може този офицер?