Читать «Партия шах» онлайн - страница 3

— Ти трябва да си царят на белите, нали разбираш. Иначе няма да сме сигурни, че ще си с нас до края на играта. — Лицето на партизанския командир се зачерви. Усмихваше се уж съчувствено. — За мен е удоволствие да видя всички вас!

До Пи Йънг, прикрит в сянката, стоеше майор Барзов, мълчаливият руски военен наблюдател. Той отвърна на погледа на Кели с бавно кимване. Кели продължи да го гледа вторачено. Арогантният, брадясал майор стана неспокоен — започна да се поклаща напред-назад в черните си ботуши.

— Бих искал да ви помогна — рече най-сетне той.

Не го правеше от доброта, а като жест на благоволение.

— Тук съм само наблюдател. Желая ви късмет, полковник — добави тежко майорът и обърна гръб.

От ляво на Пи Йънг седеше дребна млада ориенталка, която гледаше безизразно стената зад американците. Тя и Барзов присъстваха, когато Пи Йънг за първи път предложи на полковник Кели да играят. Кели бе помолил главатарят на партизаните да остави на мира жена му и децата му. Тогава му се бе сторило, че видя в очите й проблясък на съчувствие. Сега обаче, тя стоеше неподвижна и изваяна като статуя, та полковникът си помисли, че сигурно е сбъркал.

— Тази стая е била прищявка на моите предшественици, които поколения наред са държали народа в робство — рече Пи Йънг дълбокомислено. — Служела е за тронна зала. Но пода е на квадрати, шейсет и четири на брой, шахматна дъска, нали така? Предишните обитатели са имали красиви фигури с човешки бой, така че с приятелите си да седят тук горе и да дават нареждания на слугите как да ги местят.

Той завъртя пръстена на ръката си.

— Не им е липсвало въображение и не ни остава нищо друго, освен да се възползваме. Разбира се, днес ще ни трябват само черните фигури. Аз ще играя с тях — Пи Йънг се обърна към неспокойния майор Барзов. — Американците сами ще изпълняват ролята на своите фигури. Страхотна идея.

Усмивката му изчезна, когато видя, че Барзов не я споделя. Пи Йънг явно се опитваше да угоди на руснака. Той, от своя страна, се отнасяше към Пи Йънг с пълно пренебрежение.

Дванадесетимата американски войници стояха строго охранявани, обърнати към стената. Те се вкупчиха инстинктивно и отчаяно втренчиха очи във водача на групата.

— Спокойно — рече полковник Кели. — Иначе ще загубим и последния шанс, който имаме.

Той погледна бързо към близнаците — Джери и Пол. Момчетата зяпаха стаята до ужасената си майка, разрошени, току-що събудени. Кели се почуди, че не изпитва никакви чувства — семейството му се намираше пред лицето на смъртта. Страхът, който го измъчваше, докато чакаха затворени на тъмно, бе изчезнал. Сега усещаше злокобно спокойствие — един стар познат, който държеше будна само хладната машина на сетивата и разума му. Това беше наркотика на командването — същността на войната.

— Внимание, приятели! — рече важно Пи Йънг и се изправи. — Правилата на играта се запомнят лесно. Ще правите това, което ви нареди полковник Кели. Онези, които имат нещастието да бъдат взети от моите хора, ги чака бърза и безболезнена смърт.