Читать «Партия шах» онлайн - страница 7

— Мисля, че е време да се предадеш — каза Пи Йънг. — Боя се, че сме на края. Предаваш ли се, полковник?

Майор Барзов мъдро се намръщи към шахматистите, поклати бавно глава и се прозя.

Полковник Кели се напрегна да концентрира отново ума и очите си. Имаше чувството, че се катери, катери, катери по цяла планина от горещ пясък, че трябва да върви непрекъснато, да копае, да рие до задушаване и ослепяване.

— Върви по дяволите! — измърмори той и се съсредоточи върху шахматната дъска.

Като шах зловещата партия беше един абсурд. Пи Йънг нямаше стратегия — гледаше единствено да унищожава белите хора. Кели играеше така, че да зищитава фигурите си на всяка цена. Не бе рискувал нито един човек за атака. Силните му царица, офицери и топове стояха неизхолзвани в относителна безопасност на двата задни реда. От напрежение той свиваше и разпускаше юмруци. Разпиляната фронтова линия на противиника му, бе широко открита. Матирането на Пи Йънг изглеждаше възможно, ако черният кон не владееше центъра на полето.

— Ти си на ход, полковник. Две минути — изграчи Пи Йънг.

И тогава Кели видя решението — цената, която щеше да плати, която всички щяха да платят, заради… Трябваше само Пи Йънг да премести царицата си по диагонала три квадрата на ляво, и щеше да е в шах. После му предстоеше да направи още един ход — неизбежен и неотменим — и тогава матът му бе сигурен. Край. А Пи Йънг щеше да придвижи царицата си. За него играта сякаш губеше своята пикантност. Имаше вид на човек, готов да се захване с нещо друго.

Командирът на партизаните стоеше изправен, облегнат на парапета. Майор Барзов, зад него, поставяше цигара в цигаре от слонова кост.

— Странно нещо е това шахът — рече Барзов и завъртя рамене. — В тази игра няма и капчица късмет. Губещият не може да си измисля оправдания.

Тонът му бе педантичен и надменен като на учител, който учи на осоновни иистини недоразвитите си ученици.

Пи Йънг едва повдигна рамене.

— Победата в тази игра не ме радва. Полковник Кели не го бива. Той не поема никакви рискове и лиши играта от нейната острота и хитрост. Дори готвачът ми би играл по-умно.

На страните на Кели избиха червени, гневни петна. Ушите му горяха. Стомахът му се бе свил на топка. Пи Йънг не трябва да играе с царицата. Ако Пи Йънг придвижи царицата извън обсега на неговата атака, Кели ще победи. Само едно нещо можеше да накара Пи Йънг да премести коня си — някаква нова, отровна възможност за садизъм.

— Предай се, полковник! Времето ми е скъпо — рече Пи Йънг.

— Свърши ли се вече всичко? — изхленчи младият ефрейтор.

— Затваряй си устата и не мърдай от там — отвърна Кели.

Вгледа се с присвити, зли очи в коня на Пи Йънг, разположил се в центъра на живите фигури. Резбованата му грива беше извита, а ноздрите — издути.

Съдбата на белите фигури зависи от чисто геометричното им разположение, рече си Кели и веднага се самоукори. Тази мисъл обаче му подейства като леден, освежителен вятър. На коня на Пи Йънг трябваше да се предложи жертва. Ако той я приеме, играта щеше да е на Кели. Капанът бе съвършен и безпогрешен като смъртта, поради един единствен детайл — стръвта.