Читать «Партия шах» онлайн - страница 2

Кели отмести поглед от мъжете и се взря в сумрака към нещо като малка купчинка до вратата. Там беше седнала жена му Маргарет, а русите глави на заспалите момчета лежаха в скута й. Тя му се усмихна — лицето й бе пребледняло.

— Скъпи, добре ли си? — попита тихо Маргарет.

— Да, добре съм.

— Сержант — обади се ефрейторът, — попитай го какво е казал Пи Йънг.

— Млъкни — рече сержантът и добави: — Какви са новините, сър, лоши или добри?

Кели погали жена си по рамото, докато търсеше подходящите думи — искаше да им внуши смелост, каквато не бе сигурен, че притежава.

— Лоши — рече той най-сетне. — Ужасно лоши.

— Е, да ги чуем все пак — рече със силен глас пилотът.

Опитва се да се окуражи чрез собствения си глас, помисли си Кели.

— Най-лошото, което могат да ни сторят, е да ни убият. Така ли е? — той се изправи и мушна ръце в джобовете си.

— Няма да посмеят! — заплашително се обади младият ефрейтор, сякаш можеше с едно изщракване на пръстите да докара цялата американска войска срещу Пи Йънг.

Полковник Кели погледна младока с известно любопитство и апатия.

— Да не забравяме, че онова човече горе държи всичките козове — изразът е от друга игра, помисли си полковникът ни в клин, ни в ръкав и добави: — Той е престъпник. И няма да загуби нищо, ако САЩ му се разсърди.

— Ако ще ни убива, просто ни кажете! — избухна пилотът. — Поне да сме подготвени! Какво смята да ни прави?

— Той ни смята за военопленници — рече Кели като се стараеше да говори спокойно. — Мисли да застреля всички ни. Не исках да ви държа в напрежение. Просто търсех най-подходящите думи. Но изилиза, че няма такива. Пи Йънг възнамерява не просто да ни застреля, а да извлече от това, колкото може повече забавление. Иска да докаже, че е по-хитър от нас в преговорите.

— Как? — попита Маргарет и очите й се разшириха. Двете деца се размърдаха.

— След малко аз и Пи Йънг ще играем партия шах за вашия живот — той обгърна с длан ръката на жена си. — И за живота на моето семейство. Това е единственият шанс, който Пи Йънг ни дава.

Кели се усмихна иронично и продължи:

— Аз играя малко над средното ниво. Съвсем малко.

— Полудял ли е? — възкликна сержантът.

— Сами ще разберете — отвърна полковникът. — Ще го видите, когато започнем играта, него и приятелят му майор Барзов.

Той повдигна вежди.

— Майорът твърди, че съжалява, но в качеството си на военен наблюдател на руската армия не можел да се намеси. Казва също, че ни съчувства. Подозирам, че мерзавецът лъже, както за едното, така и за другото. Пи Йънг трепери от страх пред него.

— Трябва ли да гледаме играта? — прошепна напреграто ефрейторът.

— Ние шестнайсетимата, войник, ще бъдем фигурите за шах, с които ще играя.

Вратата се отвори широко…

— Виждаш ли цялата дъска от мястото си, царю на белите? — провикна се весело Пи Йънг от един балкон над засводената ниша. Той се усмихваше към полковник Брайън Кели, неговото семейство и хората му.