Читать «Мис Изкушение» онлайн - страница 6

Фулър бе шокиран. Погледна към Хинкли и забеляза, че обърканият му вид е заприличал на двойна бронхопневмония — замаян, сляп, потъващ.

— Доволен ли си, ефрейторе? — попита старецът.

— Не съм й казвал да си заминава — изсумтя Фулър.

— Не й остави голям избор, нали? — отвърна Хинкли.

— Какво я интересува какво мисля аз? Откъде да знам, че е такава мимоза?

Старецът докосна леко ръката на ефрейтора.

— Всички ние сме мимози, войнико, всички ние. Мислех си, че това й е най-доброто на армията. Струваше ми се, че само там младите момчета могат да научат, че не са единствените мимози на света. Ти не го ли разбра?

— Никога не съм мислил, че съм мимоза — тросна се Фулър. — Съжалявам, че стана така, но тя си го търсеше. — Главата му бе наведена. Ушите му бяха аленочервени.

— Здравата те уплаши, нали? — попита Хинкли.

По лицата на малката публика, събрала се наоколо под един или друг претекст, се разляха усмивки. Фулър ги прецени и разбра, че старецът му е оставил едно-единствено оръжие — да се държи като сериозен, почтен гражданин.

— Кой се страхува? — попита той ядосано. — Аз не се страхувам. Просто мисля, че това е проблем, за който някой трябва да заговори, който трябва да се обсъжда.

— Да, наистина никой не се уморява от тази тема — отбеляза Хинкли.

Погледът на Фулър, който сега шареше много неспокойно, се плъзна по рафтовете със списания. Там, пласт върху пласт, имаше десетки Сузани, сто квадратни метра влажни усмивки и премрежени очи, кожа като сметана. Затършува в ума си, за да намери звънка фраза, която да придаде достойнство на каузата му.

— Мисля си за малолетните престъпници! — каза той и посочи списанията. — Нищо чудно, че хлапетата пощуряват!

— За тях не знам, но за себе си съм сигурен — обади се Хинкли. — И аз се уплаших, колкото теб.

— Казах ти, че не се страхувам от нея!

— Добре, значи ти си този, който трябва да й занесе вестниците. Платени са. — Старецът ги хвърли в скута му.

Фулър отвори уста, за да отговори. Отново я затвори. Нещо стягаше гърлото му и той си даде сметка, че ако заговори, ще изквака като патица.

— Ако наистина не се боиш, ефрейторе — добави Хинкли, — ще е много добре да направиш това. Християнско е…

Докато се изкачваше по стълбата към гнездото на Сузана, Фулър едва не получи спазъм в усилието си да изглежда непринудено.

Вратата беше отключена. Когато почука, тя се отвори. Във въображението му стаята бе изглеждала тъмна и застинала, ухаеща на тамян, лабиринт от огледала и тежки завеси, с турски кът в някой ъгъл и голямо бухнало легло с форма на лебед.

Сега видя истината за Сузана и нейната стая. Истината беше безрадостната истина за мръсните евтини летни стаи под наем на янките — голи дървени стени, закачалка с три куки, линолеум на пода. Двоен газов котлон, желязно легло, сандък за лед. Малка мивка с оголени тръби, пластмасова чаша за вода, две чинии, мътно огледало. Тиган, тенджерка, сапунерка.

Единственото, което напомняше за харем, беше белият кръг от талк на пода пред огледалото. В центъра му личаха отпечатъци от боси крака. Следите от пръстите бяха не по-големи от перли.