Читать «Мис Изкушение» онлайн - страница 7

Фулър погледна перлите и след това истината за Сузана. Беше с гръб към него. Прибираше последните си вещи в куфар.

Беше облечена като за път — прилично, като жена на мисионер.

— Вестниците — изграчи той. — Хинкли ги изпраща.

— Колко мило от негова страна — отвърна Сузана. Обърна се. — Предайте му… — Не можа да каже нищо повече. Позна го. Присви устни и малкият й нос почервеня.

— Вестниците — повтори Фулър глухо. — От Хинкли.

— Чух — отвърна тя. — Няма нужда да повтаряш. Това ли е всичко, което имаш да кажеш?

Ефрейторът отпусна безпомощно ръце край тялото си.

— Аз… н-не исках да кажа, че трябва да си отиваш… нямах предвид това.

— Предлагаш ми да остана? — попита Сузана съкрушено. — След като ме заклейми пред хората като лека жена? Като блудница? Курва?

— Боже мой! Не съм те наричал така!

— А замисли ли се за миг какво е да си на мое място? — попита тя и сложи ръка на гърдите си. — Знаеш ли, че тук вътре също живее някой?

— Знам — отвърна той. Досега не знаеше.

— И аз имам душа.

— Разбира се — отвърна Фулър разтреперан. Трепереше, защото стаята се бе изпълнила с дълбока интимност. Сузана, златното момиче от хиляди измъчени сънища, сега говореше за душата си с Фулър самотния, Фулър обикновения, Фулър мрачния.

— Снощи не съм мигнала заради теб — продължи Сузана.

— Заради мен? — Щеше му се тя отново да се махне от живота му. Щеше му се да е в бяло и черно, дебела една стотна от милиметъра върху страницата на някое списание. Щеше му се да имаше как да обърне страницата и да зачете за бейзбол и събитията по света.

— А ти какво очакваш? — не преставаше Сузана. — Цяла нощ разговарях с теб. И знаеш ли какво ти казах?

— Не — отвърна той и започна да отстъпва. Тя тръгна след него и сякаш излъчваше топлина като от огромен чугунен радиатор. Беше ужасяващо човешка.

— Аз не съм природен резерват! — продължаваше Сузана. — Не ме финансират с данъци! Не принадлежа на всички! Нямаш никакво право да говориш каквото и да било за начина, по който изглеждам!

— Боже мили! — възкликна Фулър.

— До гуша ми е дошло от тъпи перковци като теб! — извика Сузана. Тя тропна с крак и изведнъж доби отчаян вид. — Какво мога да направя, ако ти се прииска да ме целунеш? Кой е виновен?

Сега ефрейторът виждаше своята страна на проблема неясно, като водолаз, който гледа към слънцето от дъното на морето.

— Опитах се само да кажа, че би могла да си поне малко по-консервативна.

Сузана разпери ръце.

— Достатъчно консервативна ли съм сега? Доволен ли си?

От привлекателността на хубавото момиче го заболя костния мозък. В гърдите му имаше въздишка като заблуден акорд.

— Да — промърмори той и добави: — Забрави за мен.

Сузана тръсна глава.

— Да забравя, че ме е премазал камион? Кое те прави толкова гаден?

— Просто казах, каквото мисля — отвърна Фулър.

— Мислиш гадни неща — каза Сузана объркана. Очите й се разшириха. — През цялото време, докато бях в училище, хората като теб ме гледаха, сякаш искаха да падна и да умра. Никога не танцуваха с мен, не говореха с мен, дори не ми се усмихваха, ако аз им се усмихнех. — Тя потрепери. — Навъртаха се наоколо като ченгета от провинциален град. Гледаха ме точно като теб… сякаш съм извършила нещо ужасно!