Читать «Мис Изкушение» онлайн - страница 8

Истината в този упрек накара Фулър да почувства сърбеж по цялото тяло.

— Може би са си мислели нещо друго.

— Струва ми се, че не — каза Сузана. — Поне за теб съм сигурна. Изведнъж се нахвърли върху мен в магазина, а не съм те виждала никога досега. — Обля се в сълзи. — Какво изобщо става с теб!?

Фулър наведе глава към пода.

— Никога не съм имал шанс с момиче като теб, това е всичко — отвърна той. — От това боли.

Сузана го изгледа учудено.

— Та ти дори не знаеш какво е шанс!

— Шанс е последен модел открита кола, нов костюм и двайсет долара на седмица.

Сузана му обърна гръб и затвори куфара си.

— Шансът е момиче — каза тя. — Усмихваш му се, държиш се мило и се радваш, че е момиче. — Обърна се отново към него и разпери ръце. — Аз съм момиче. Момичетата са направени така. Ако мъжете се държат добре с мен и ме карат да се чувствам щастлива, понякога ги целувам. Имаш ли нещо против?

— Не — отвърна Фулър смутено. Тя бе натрила носа му в сладкия разум, който управлява вселената. Сви рамене. — По-добре да си тръгвам. Довиждане.

— Чакай! — извика Сузана. — Не можеш да постъпиш така… просто да си тръгнеш и да ме оставиш да се чувствам толкова порочна. — Тя поклати глава. — Не съм заслужила да се чувствам така.

— Какво мога да направя? — попита той безпомощно.

— Можеш да ме заведеш на разходка по главната улица така, сякаш се гордееш с мен. — Тя кимна замислено. — Можеш да ме приветстваш отново сред човешката раса. Дължиш ми го.

Ефрейтор Норман Фулър, завърнал се преди две вечери след осемнайсет месеца служба в Корея, излезе на терасата пред гнездото на Сузана, за да почака. Цялото село го гледаше.

Тя му бе наредила да я почака отвън, докато се преоблече, докато се преоблече за завръщането си при човешката раса. Освен това бе повикала хората от транспортната компания и им бе казала отново да внесат куфара й.

Фулър убиваше времето, като галеше черната котка на Сузана.

— Мац-пис-пис-пис-пис — повтаряше той. — Писи-писи-писи-писи. — Това го упояваше като милостиво лекарство.

Когато Сузана излезе от гнездото си, той продължаваше да казва това. Не можеше да престане да го казва и се наложи тя да вземе котката от ръцете му, за да може той да я погледне, да й предложи ръката си.

— Довиждане, писи-писи-писи-писи — каза Фулър.

Сузана беше боса, с варварските халки на ушите, със звънчетата на глезените. Улови Фулър за ръката и го поведе надолу по стълбата, за да започне своята горда, гъвкава, възбуждаща, звънкаща разходка покрай магазина за алкохол, застрахователната агенция, кантората за недвижими имоти, закусвалнята, поста на Американския легион и църквата, до пълния с хора смесен магазин.

— Усмихни се и бъди добър с мен — каза му Сузана. — Покажи, че не се срамуваш от мен.

— Имаш ли нещо против, ако пуша? — попита той.

— Колко мило, че ме питаш — отвърна Сузана. — Не, нямам нищо против.