Читать «Мис Изкушение» онлайн - страница 5

— О, спомням си — отвърна Хинкли. — Не съм чак толкова стар, че да не помня голямата болка.

— Ако имам дъщеря, надявам се да не е красива — добави Фулър. — Красивите момичета в училище… по дяволите, мислят се за нещо супер специално.

— По дяволите, ако и аз не мисля така — отвърна Хинкли.

— Няма и да те погледнат, ако нямаш кола и поне двайсетачка на седмица, която да харчиш за тях.

— Че защо им е да те поглеждат? — възкликна старецът весело. — Ако бях красавица, и аз щях да правя така. — Той кимна сам на себе си. — Е, както и да е, важното е, че ти се върна от войната и изравни резултата. Нали й го каза?

— Е-е-е-х! — поклати глава ефрейторът. — Трудно е да ги впечатлиш.

— Знам ли? — обади се Хинкли. — В театъра има едно старо правило — представлението трябва да продължи. Дори и да си с пневмония или бебето ти да умира, пак играеш на сцената.

— На мен ми няма нищо — възрази Фулър. — Не се оплаквам. Чувствам се добре.

Белите вежди на стареца се повдигнаха нагоре.

— Че кой говори за теб? Имах предвид нея.

Войникът се изчерви, уловен в капана на егоизма.

— Нищо й няма — каза той.

— Така ли? — попита Хинкли. — Може би. Знам само, че представлението в театъра започна. Тя трябваше да е там, но все още е горе в стаята си.

— Наистина ли? — Фулър бе изумен.

— Да. Още откакто й натри носа и я изпрати вкъщи.

Ефрейторът се опита да се усмихне иронично.

— Колко лошо — каза той. Чувстваше усмивката си слаба и измъчена. — Е, лека нощ, господин Хинкли.

— Лека нощ, войнико — отвърна Хинкли. — Лека нощ.

По обед на следващия ден селяните по главната улица сякаш оглупяха. Янките, магазинери, връщаха рестото като в някакъв унес, сякаш парите вече не бяха от значение. Всички мисли бяха насочени към големия часовник с кукувичка, в който се бе превърнала сградата на противопожарната команда. Въпросът беше дали ефрейтор Фулър го е счупил или по обед малката врата на горния етаж ще се отвори и Сузана ще се появи.

В смесения магазин старият Хинкли се суетеше с вестниците й от Ню Йорк, объркано се мъчеше да ги направи привлекателни. Те бяха стръв за Сузана.

Малко преди пладне, в магазина се появи ефрейтор Фулър — самият вандал. На лицето му бе изписана странна смесица от чувство за вина и изтормозен ум. По-голямата част от нощта бе прекарал буден, разсъждавайки върху недоволството си от красивите жени. Единственото, за което мислят, е колко са красиви — каза си той призори. — Няма и да те погледнат даже.

Мина покрай редицата високи столове пред бара за безалкохолни напитки и небрежно, на пръв поглед, ги завъртя един по един. Намери този, който бе проскърцал толкова силно предишния ден. Седна на него — монумент на праведността. Никой не го заговори.

Сирената на пожарната изсвири кратко, за да отбележи пладне. После, подобно на каруца, по улицата издрънча камионетката на транспортната компания и спря пред пожарната. От нея слязоха двама мъже и се изкачиха по стълбата. Гладната черна котка на Сузана скочи на парапета на терасата и изви гърба си като дъга, а двамата изчезнаха в стаичката й. Когато миг след това се появиха с тежкия куфар, котката просъска.