Читать «Мис Изкушение» онлайн - страница 4

— Нямам намерение да се женя толкова скоро, мамо — отвърна Фулър вдървено. — Не преди да завърша богословие.

— Богословие? — учуди се майка му. — Кога ти хрумна това?

— Днес следобед.

— Какво се е случило днес следобед?

— Преживях нещо религиозно. Нещо ме накара да проговоря.

— Какво?

В бръмналата глава на ефрейтора се виеше рапсодия от Сузани. Той отново видя всичките професионални изкусителки, които го бяха измъчвали в Корея, които му се бяха усмихвали от опънатите за киноекран чаршафи, от залепените по влажните стени на палатките снимки с подвити ъгълчета, от изпомачканите списания в оградените с чували пясък картечни гнезда. Тези Сузани бяха направили състояния, усмихвайки се на бедните Фулъровци навсякъде — с изумителната си красота ги подтикваха да се отправят за никъде, за нищо.

Духът на предците му пуритани — с изопнат врат, облечен в черно — овладя езика му. Фулър заговори с глас, дошъл от вековете, глас на човек, бесещ вещици, глас изпълнен с объркване, увереност в собствената правота и обреченост.

— Срещу какво говорих ли? — попита той. — Срещу из-ку-ше-ни-е-то.

Пурата на Фулър в нощта беше като сигнална лампа, предупреждаваща безгрижните, весели хора да стоят настрана. Това явно бе пура, изпушена в гняв. Дори нощните пеперуди проявяваха достатъчно разум да стоят настрана. Като неспокойно, търсещо червено око, тя премина нагоре и надолу по всички улички, за да свърши, най-накрая, като мокър, мъртъв фас пред пожарната.

Биърс Хинкли, старият магазинер, седеше зад волана на цистерната, с помътнели от носталгия очи — носталгия по дните, когато беше достатъчно млад, за да я кара. А на лицето му, така че всички да видят, бе изписана мечта — за катастрофа, при която младите мъже няма да ги има, когато само старецът и никой друг ще подкара машината кола към славата. Той прекарваше топлите вечери там, зад волана, и така бе от години.

— Искаш ли огънче за това нещо? — попита Хинкли ефрейтор Фулър, когато зърна мъртвата пура в устата му.

— Не, благодаря, мистър Хинкли. В нея вече не остана удоволствие.

— Да пукна, ако знам как някой може да намира удоволствие в пурите — отбеляза старецът.

— Въпрос на вкус — отвърна Фулър. — Вкусовете са неведомо нещо.

— Което за един е месо, за друг е отрова — отбеляза Хинкли. — Живей и остави другите да живеят, това съм казвал винаги. — Той погледна към тавана на кабината. Там горе се намираше ароматното гнездо на Сузана и нейната черна котка. — А пък аз? Сега за мен удоволствието е да си спомням някогашните удоволствия.

Фулър също погледна нагоре и заговори по премълчаната тема директно:

— Ако беше млад, щеше да знаеш защо й казах това, което й казах. Боли ме като гледам красиви и надути момичета.