Читать «Портфейлът на Фостър» онлайн - страница 3

Кърт Вонегът

— Тя не знае ли?

— Не, за Бога! — сякаш сам се изненада от своята енергичност Фостър. — Още не е дошъл моментът.

— Ако ми позволите да взема този списък, офисът ни в Ню Йорк ще ви направи пълен анализ и препоръки — пошепнах му аз. — Мога ли да ви наричам Хърбърт, сър?

Моят клиент — Хърбърт Фостър — носеше костюм от поне три години. Никога не беше притежавал повече от един чифт обувки. Тревожеха го вноските за колата, хранеше се с риба и сирене, вместо с месо, тъй като то бе скъпо. Жена му сама шиеше дрехите за себе си и малкия Хърбърт, както и — калъфите, завесите — всички от един и същ плат, купен на сметка. Семейство Фостър живееха кучешки — трябваше да избират между нови гуми и гуми втора употреба. На телевизия ходеха две къщи по-надолу по улицата. Несъмнено се ограничаваха в малката заплата, която Хърбърт получаваше като деловодител в една фирма за търговия на едро.

Бог ми е свидетел, не е престъпление да се живее така! Дори е много по-добре от моя начин на живот. Объркването идваше оттам, че пред себе си виждах човек с доход, който след удържане на данъците, възлизаше на около двайсет хиляди годишно.

Нашите анализатори прегледаха книжата на Фостър и дадоха своята оценка за вероятното поскъпване на акциите, възможните печалби, въздействието на войната и мира, инфлацията и дефлацията и т.н. Докладът съдържаше двайсет страници — рекорд в моята практика. Обикновено те се подвързваха в картонени корици. За този на Хърбърт използваха червена кожа.

Получих доклада в събота следобяд и се обадих на Хърбърт, за да го попитам дали е удобно да му го занеса. Имах за него страхотна новина. Първоначалната ми оценка на акциите отпадаше. Портфейлът му в момента възлизаше на близо 850 хиляди долара.

— Пристигна анализът и препоръките — казах аз. — Нещата изглеждат добре, господин Фостър, дори много добре. Имате нужда от малко разнообразяване тук-там, може би трябва повече да наблегнете на растежа, но…

— Залавяй се и прави, каквото трябва — прекъсна ме той.

— Кога бихме могли да поговорим? Безспорно трябва да обсъдим нещата заедно. За мен е удобно още тази вечер.

— Тази вечер съм на работа.

— Извънредно във фирмата за търговия на едро ли?

— На друго място… в един ресторант. Работя вечер… в петък, събота и неделя.

Странно — човекът имаше може би по 75 долара на ден от ценни книжа и работеше три нощи седмично, за да свърже двата края!

— В понеделник?

— Свиря на орган с хора на черквата.

— Вторник?

— Тренировка с доброволния отряд огнеборци.

— Сряда?

— Свиря на пиано за народните танци в черквата.

— Четвъртък?

— В четвъртък с Алма ходим на кино.

— Тогава кога?

— Действай, както трябва и това е.

— Не искате ли да сте в течение на онова, което правя?

— Нужно ли е?

— Бих се чувствал по-спокоен.

— Добре, вторник на обяд.

— Чудесно. Но би било полезно да прегледате този доклад предварително, за да подготвите въпросите си.

— Добре, добре — той явно се дразнеше. — Ще бъда вкъщи до девет. Мини да го оставиш.