Читать «Портфейлът на Фостър» онлайн - страница 2

Около нея имаше бельо и чорапи за кърпене. Хърбърт каза, че името й е Алма, което изглеждаше съвсем възможно.

— А това е малкия наследник — продължих аз. — Умно момче. Сигурно е луд по баща си.

Двегодишното хлапе избърса ръцете си в парталона ми, изсумтя и затопурка към пианото. Спря се в десния край на клавиатурата и започна да блъска клавиша на най-високия тон, което продължи минута, две, три…

— Музикален е като баща си — поясни Алма.

— Свирите, нали, г-н Фостър?

— Класика — отвърна Хърбърт.

Аз го огледах за първи път. Беше дребен, с кръгло луничаво лице и големи зъби. Обикновено такива хора са фукльовци или мъдреци. Трудно можех да повярвам, че е щастлив с грозната си съпруга и че обича семейния живот до побъркване. Вероятно причината беше в тихото отчаяние, което, струва ми се, за миг зърнах в очи му.

— Не трябва ли да се стягаш за срещата, мила? — попита Хърбърт.

— Отложи се в последния момент.

— Във връзка с вашия портфейл… — започнах аз.

Хърбърт сякаш се стресна.

— Какво искате да кажете?

— Вашият портфейл… вашите ценни книжа.

— А, да, по-добре да поговорим в спалнята. Там е по-тихо.

— Хърбърт, недей да ги продаваш!

— Няма, Алма, само ще ги обсъдим.

— Разбирам — казах аз внимателно. — Приблизително колко са държавните ви облигации?

— Триста и петдесет долара — гордо рече Алма.

— Е, не е нужно да ходим в спалнята — казах аз — Моят съвет, при това безплатен, е да не ги закачате, докато не поузреят. Сега бих искал да се обадя за такси…

— Моля ви — рече Хърбърт, изправен до вратата на спалнята. — Има и още нещо.

— Какво? — попита Алма.

— О, планирането на дългосрочните инвестиции — рече неопределено Хърбърт.

— Ще ни трябва краткосрочно планиране, за да си платим сметката в магазина следващия месец.

— Моля ви — повтори Хърбърт.

Последвах го в спалнята. Той затвори след мен. Седнах на края на леглото и го наблюдавах, докато отваряше една вратичка в стената, където бяха скрити тръбите за банята. Мушна ръка вътре, изпръхтя и измъкна един плик.

— Охо, — рекох аз апатично — там били облигациите значи. Много хитро. Защо са тези усложнения, господин Фостър? Аз знам как изглеждат държавните облигации.

— Алма — викна той.

— Да, Хърбърт.

— Защо не ни направиш кафе?

— Вечер не пия кафе — отказах аз.

— Имаме останало от вечеря — отвърна Алма.

— Не мога да спя, дори от една глътка — наблегнах отново.

— Направи ново — заръча й Хърбърт.

Пружините на креслото изскърцаха и бавните й стъпки се отдалечиха към кухнята.

— Е?

Сложих списъка върху избелялата покривка на леглото. Овладях се.

— М-м — рекох бавно. — Бих ли могъл да зная какъв е произхода на тези ценни книжа?

— Моят дядо ми ги остави преди две години. Обилагациите се намират при адвокатите му. Изпратиха ми този спъсък.

— Знаете ли каква е стойността на вашите акции?

— Имаха оценка, когато ги получих — той прознесе цифрата и за мое разочарование изглеждаше странно отегчен, дори някак нещастен.

— Малко са се повишили от тогава.

— С колко?

— На днешната борса може би струват около 750 хиляди долара, господин Фостър.

Изражението му не се промени. Новината не го развълнува — все едно му бях казал, че навън е зима. Когато в хола се чуха отново стъпките на Алма, той повдигна вежди и ми даде знак да мълча.