Читать «Портфейлът на Фостър» онлайн - страница 6

— Казах, че никога не допускам музиката да се превърне в опиум за мен! Тя е важно нещо, но аз владея положението, а не обратното.

Темата явно беше коварна, затова превключих отново на неговите финанси.

— Добре, да се върнем пак на твоя портфейл — как точно смяташ да го използваш?

— Една част ще отделя за мен и Алма на старини. Повечето ще остане за момчето.

— Би могъл да си позволиш поне някаква дребна сума… толкова, колкото да се отървеш от работа по празниците.

Хърбърт изведнъж скочи.

— Слушай, искам да управляваш ценните ми книжа, а не живота ми. Ако не си в състояние да разграничаваш тези две неща, ще си намеря някой, който може.

— Моля те, Хърбърт! Съжалявам, сър. Опитвах се да получа цялостно впечатление единствено с оглед на планирането.

Хърбърт седна със зачервено лице.

— Добре, но уважавай моите убеждения. Искам да вървя по собствения си път. Щом трябва да работя извънредно, за да свързвам двата края, значи такъв е моят кръст.

— Разбира се. Напълно си прав, Хърбърт. И затова те уважавам.

Мястото му е в лудницата, помислих си аз.

— Отсега нататък оставяш всичко на мен. Аз ще инвестирам дивидентите ти и ще командвам парада.

Докато се занимавах с Хърбърт, забелязах една блондинка. Хърбърт подхвърли нещо, но аз не го чух.

— Какво? — попитах.

— Казах „Ако дясното ти око те обижда, извади го и го махни от себе си“.

Изсмях се, но веднага млъкнах. Хърбърт изглеждаше напълно сериозен.

— Скоро ще изплатиш колата и тогава можеш да си позволиш заслужена почивка по празниците. Освен това ще имаш и с какво да се гордееш, нали? Спечелил си я с пот на челото. Абсолютно цялата… от предната броня до края на ауспуха.

— Имам да изплащам още една вноска.

— Можеш да кажеш „сбогом“ на ресторанта.

— Но ще трябва да изкарам за рождения ден на Алма. Ще й купя телевизор.

— И това смяташ да постигнеш с труд, така ли?

— Помисли само колко по-смислен ще бъде този подарък, ако го направя със собствения си труд.

— Да, сър, тъкмо ще има какво да гледа в почивните дни.

— Ако се наложи, ще работя допълнително още 28 месеца. Бог ми е свидетел, за нея бих постигнал много повече.

При положение, че ситуацията на фондовата борса продължи да се развива, както в предишните три години, се очертаваше Хърбърт да стане милионер точно по времето, когато ще направи своята последна вноска за подаръка на Алма.

— Чудесно.

— Обичам семейството си — рече той искрено.

— Не се съмнявам.

— За нищо на света не бих променил живота си.

— Напълно те разбирам — отвърнах аз.

Имах чувството, че спори с мен. Че много иска да ме убеди в правотата си.

— Като си помисля какъв беше баща ми и какъв е моят живот… Това е най-голямата радост, която съм изпитвал.

За Хърбърт и най-дребното нещо се класира на върха, помислих си аз.

— Завиждам ти. Какво удовлетворение!

— Удовлетворение — повтори той решително. — Така е, наистина.

Фирмата започна да управлява портфейла на Хърбърт като превърна някои от по-застоялите книжа в доходоносни, инвестира натрупаните дивиденти, разнообрази собствеността му, така че да е в по-добра позиция при бъдещи икономически промени. Въобще приведе богатството му, ако може така да се каже, в отлична спортна форма. Истинският портфейл е нещо невъобразимо красиво, независимо от неговата материална стойност. Оформянето му, ако се прави както трябва, е творчество, в което присъстват мажорните теми на индустрията, железниците и обществените услуги в съчетание с по-леките и интригуващи мотиви на електрониката, замразените храни, вълшебните лекарства, газът и петролът, авиацията и още много други страни на живота. Портфейлът на Фостър беше нашият шедьовър. Гордеех се с постигнатото от фирмата и се потисках от мисълта, че не мога да се похваля, дори на самия него.