Читать «Кой съм този път?» онлайн - страница 3

Когато отново се обърна с лице към нас, беше огромен, хубав, изпълнен със заблуди и жесток. Дорис четеше репликите на Стела, жена му, и Хари накара тази симпатична възрастна жена да повярва, че е сладко, бременно момиче, омъжено за такава секси горила, която е готова да го премаже от бой. Аз също повярвах. Четях репликите на Бланш — сестра й в пиесата, и проклет да съм, ако Хари не ме накара да се почувствам като пияна и повехнала красавица от Юга.

И тогава, докато Дорис и аз се борехме с обзелите ни емоции, като хора, излизащи от упойка, Хари остави томчето с пиесите, сложи си вратовръзката, облече си сакото и отново се превърна в продавач от железарски магазин.

— Добре… добре ли беше? — попита той, сякаш бе сигурен, че няма да получи ролята.

— Е — отвърнах аз, — за първо четене не беше никак зле.

— Има ли някакъв шанс да получа ролята? — Не знам защо винаги трябваше да се преструва, че има някакво съмнение в успеха му, но го правеше.

— Струва ми се, мога с увереност да заявя, че сме склонни да ти я поверим — отговорих аз.

Стана му много приятно.

— Благодаря! Много благодаря! — възкликна Хари и ми стисна ръката.

— Видя ли долу едно хубаво момиче? — попитах го след това. Имах предвид Хелън Шоу.

— Не обърнах внимание — отвърна той.

Оказа се, че Хелън Шоу наистина е дошла на прослушванията, но аз и Дорис трябваше да преживеем разочарование. Надявахме се театралният клуб „Маска и перука“ най-после да покаже на сцената истинско младо и хубаво момиче, вместо похабените четирийсетгодишни жени, които пускахме от немай-къде.

Но Хелън Шоу изобщо не можеше да играе. Каквото и да я карахме да прочете, тя си беше все същото момиче, с еднаква усмивка за всички, които се оплакват от сметката си за телефон.

Дорис се опита да й даде някои напътствия, да й обясни, че Стела от пиесата е страстна натура, която обича горила, защото има нужда именно от горила. Но Хелън прочете репликата по същия начин, както и преди. Не мисля, че и изригване на вулкан би я развълнувало достатъчно, за да каже дори и „Ох!“.

— Скъпа — подхвана я Дорис, — искам да ти задам един личен въпрос.

— Добре — кимна Хелън.

— Била ли си някога влюбена? Питам те това — добави бързо Дорис, — защото ако си спомниш някоя стара любов, може би ще вложиш малко повече топлина в играта си.

Хелън се намръщи и се замисли дълбоко.

— Ами — каза тя накрая, — пътувам много, знаете. Всички мъже в различните телефонни компании, които посещавам, са женени, а и никога не се задържам достатъчно дълго на едно място, за да се запозная с хора, които не са.