Читать «Кой съм този път?» онлайн - страница 5

— Какво ти, скъпа? — подкани я Дорис внимателно.

— Аз… — проговори Хелън и отново тласна въображаемата бутилка. — Просто не знам как да започна.

В този момент по стълбището на библиотеката се чуха тежки стъпки — сякаш се изкачваше някой тежководолаз с оловните си ботуши. Беше Хари Наш, който отново се превръщаше в Марлон Брандо. Влезе, буквално влачейки юмруците си по пода. Толкова се бе вживял в ролята си, че видът на разплаканото момиче го накара да изсумти подигравателно.

— Хари — казах аз, — искам да се запознаеш с Хелън Шоу… Хелън, това е Хари Наш. Ако получиш ролята на Стела, в пиесата той ще е твоят съпруг

Хари не се ръкува с нея. Мушна ръцете си в джобовете, сви се и я изгледа отгоре додолу с поглед, която я накара да се почувства гола. Сълзите й престанаха в същия миг.

— Бих искал да изиграете сцената с боя — казах аз — и сдобряването веднага след това.

— Разбира се — обади се Хари, без да отделя поглед от нея. Очите му изгаряха дрехите й по-бързо, отколкото тя смогваше да си ги облича. — Разбира се — повтори той, — стига Стел да е навита.

— Какво? — попита Хелън. Лицето й бе добило цвят на къпинов сироп.

— Стел… Стела — каза Хари. — Това си ти. Стела е жена ми.

Подадох им две томчета с текста. Хари грабна своето, без да каже дума. Ръцете на Хелън не й се подчиняваха изцяло, така че трябваше да ги свия около книжката.

— Трябва ми нещо, което да мога да хвърля — обади се Хари.

— Какво? — попитах аз.

— На едно място той хвърля радиото през прозореца — обясни Хари. — Какво мога да хвърля аз?

Реших едно преспапие да е радиото и отворих прозореца широко. Хелън Шоу гледаше уплашена до смърт.

— Къде искате да започнем? — попита Хари и разкърши рамене като боксьор тежка категория, който се разгрява за предстоящия мач.

— Няколко реплики преди изхвърлянето на радиото — отвърнах аз.

— Окей, окей — кимна Хари и продължи да загрява. Хвърли един поглед на ремарките. — Да видим сега… след като изхвърля радиото, тя побягва извън сцената, аз я настигам и й прасвам един.

— Точно така.

— Окей, бейби — каза Хари на Хелън с полуспуснати клепачи. Това, което щеше да се случи, бе по-безумно от преследването с колесниците в „Бен Хур“. — Готови, бейби! — изкомандва Хари. — Старт!

Когато свършиха, Хелън се бе разгорещила като строителен работник и бе станала гъвкава като змиорка. Седна с отворена уста и наклонена на една страна глава. Вече не беше в бутилката. Вече нямаше никаква бутилка, която да я предпазва чиста и невредима. Бутилката си бе отишла.

— Ще получа ли ролята или не? — озъби ми се Хари.

— Ще я получиш — отговорих аз.

— Това ме интересуваше. Е, трябва да вървя… Ще се видим пак, Стела — каза той на Хелън и тръгна. Като излезе, трясна вратата зад себе си.

— Хелън… госпожице Шоу!? — повиках я аз.

— Мф? — отговори тя.

— Ролята на Стела е ваша. Бяхте великолепна.