Читать «Как дяволът взе професора» онлайн - страница 9

— Ах, да! — обади се изведнъж Нежния юноша, който бе мълчал досега от скромност.

Професорът го погледна изумен.

— Извинете — запелтечи Юношата, — аз само се зарадвах, че в края на краищата дяволът все пак нищо не може да направи, дори и с баварската бира.

— Е — предупреди професорът, — само не се радвайте прекалено рано.

— Но нали алкохолът е измишльотина на дявола — отбеляза плахо Нежния юноша. — Та той е едно от най-великите средства на дявола.

— В това отношение дяволът е на друго мнение. Знаете ли какво ми каза той по-нататък? Насочих го тъкмо към неговите така наречени скромни средства, понеже междувременно исках да поразмисля над плана си. И тогава той сподели между другото, че сега с любов се занимава с разпространението на въздържанието.

— Какво? Как?

— Да, именно употребата на алкохол — така заяви дяволът — е един от най-големите ми врагове. Без нея човечеството навярно отдавна би измряло. Разбира се, вярно е, че чрез злоупотребата с алкохол, така нареченото пиянство, се затриват много хора и цели поколения, но това не ме топли много. Това са все неустойчиви хора без сила на волята. Значи в това отношение пиянството действува като морален подбор; благодарение на него биват унищожавани тъкмо безхарактерните хора и се предотвратява по-нататъшното им разпространение, докато нравствено силните оцеляват. Пиянството подобрява расата. Това, разбира се, е неприятно за мене. Въздържанието, като навик способствува да се съхранят слабоволевите и болнавите и следователно разваля човечеството, защото то не променя характера на хората, а само отстранява един симптом на тяхната слабост.

— И таз добра…

— Но аз само предавам какво каза дяволът. Между другото — продължи професорът — радвам се, че въздържанието отнема на човечеството най-незаменимото превантивно и възбудително средство. Накарайте само няколко поколения да не употребяват повече алкохол и впоследствие цялото население ще измре от чревни заболявания и нервна слабост. Поради това аз страстно насърчавам въздържанието.

— Ой, ой, господин професор! — въздъхна Нежния юноша.

— Много правилно! — одобри Силния господин.

Синята дама помоли за чаша пунш.

— Сега обаче — настоя Малката Брьозен — ще ни разкажете най-сетне как сте се отървали от дявола.

— С удоволствие — откликна професорът. — Поприказвахме си още за това-онова, между другото попитах как се спира космическият автомобил.

— Ха, ха! — Дяволът се засмя. — Да не би да си мислите, че ще ви кажа? Операцията с безкрайния вектор? Не, един смъртен дух не може никога да разбере това. Натискам само така — така… Енергията идва не от безкрайно далечното, а от безкрайно малкото.

— И толкова много ли има вътре от него?

— Ами да, естествено. Та тук има безкрайно много податомни светове. Оттук мога да извлека двигателна енергия с произволно голяма интензивност.

— Какво? Бихме могли да пътуваме още по-бързо?

— Разбира се, с хилядо- или милионократна светлинна скорост.

— Не вярвам.

— Господине, моля ви!