Читать «Как дяволът взе професора» онлайн - страница 5

— В стаята обаче имаше някой. Само трябваше да свикна отначало с това, че виждах всичко в обратен хронологичен ред. И съвсем нищо не бих разбрал от цялата работа, ако постоянно не бях си отварял само за миг очите и не бях си създал по този начин една поредица от моментни снимки. Но ако ви ги опишех така, както ги видях, винаги на първо място по-късното: едно същество от женски пол излиза през вратата, после същата особа в стаята, слага рокля в скрина, което обаче означава, че я изважда, чак след това отваря скрина и т.н., то вие нямаше изобщо нищо да проумеете.

— О боже, о боже! Кажете само как беше действително! Сигурно е имало крадци!

— Не зная. В правилен хронологичен ред нещата протекоха горе-долу така, че отначало едно момиче порови в едно чекмедже и извади чифт бели ръкавици.

— Ах, тези с четирите копчета!

— После извади от скрина пола и бяла блуза…

— Това е било везаната ми блуза, сещате ли се, тази с истинските…

— И както излизаше с нещата през вратата, се закачи на бравата и дантелите доста се пораздраха.

— О, божичко! О, божичко! Това е било слугинчето ми, нали искаше да иде вечерта на бал, то зае дрехите ми. Ох! Трябва да си ида вкъщи, веднага!

Синята дама скочи. Нежният юноша направи поклон.

Професорът не спря да разказва:

— Продължавах да търся с бинокъла, но дяволът ми го взе от ръката.

— Е — рече той със святкащи очи.

Синята дама въздъхна и отново седна.

— Е, господин професоре, я ми обяснете този бинокъл по естествен път.

— Изобщо не е нужно да го правя — отговорих съвсем спокойно. — Можете да изисквате от мене обяснение само за естествени процеси, а бинокълът ви е някакво дяволско изобретение, искам да кажа, шарлатанство, което няма нищо общо с науката. Би трябвало първо да ми докажете, че това е вярно работещ оптически инструмент, а не психологическа измама, преди да смеете да очаквате от мене теория.

— Ама че дяволски тип, тоя професор! — изръмжа дяволът.

Направих се, че не съм чул.

— А че въобще пътуваме с десетократна светлинна скорост — поде отново той, — която аз сега отново възстанових, това все пак е чисто технически проблем, който вие трябва да решите. Ако не можете, хич няма да се церемоня с вас. Просто ще отворя тази клапа, след това ще изпаднете навън и падащата звезда е готова.

Работата ставаше съдбоносна. Размишлявах. Никога през живота си не съм размишлявал така напрегнато и не искам пак да го правя. За щастие съм философ. Казах си: Трябва да разгледам нещата напълно абстрактно. Дяволът можеше да ми задава още много въпроси, за да ме изиграе. Трябваше да си обясня самия дявол!

Дяволът започна да ме нагрубява, очевидно смяташе, че вече ме е победил.

— Е, ще стане ли скоро? — кресна той.

— Знаете ли — не се предавах аз, — има две обяснения. Едно психологическо и едно метафизическо. Според психологическото вие не сте нищо друго, освен мое съновидение, въобще измислица, измислица на човечеството.

Дяволът направи движение, като че искаше да отвори клапата и да ме остави да падна в космическото пространство.

— От това няма да имате никаква полза — побързах да го уверя, — така не можете нищо да докажете. Защото ако вие сте само измислица, то моят случай също би бил само измислица и въпреки това аз пак бих се събудил съвсем бодър на писалището си или където и другаде да съм заспал.