Читать «Апикис» онлайн - страница 6

А ние цели две хилядолетия не изпитвахме потребност от нищо в природата, освен от онова, което тя сама ни даряваше. Тук нямаше тънещо в мизерия и невежество простолюдие, нямаше алчно и разпуснато общество, нямаше господари и роби, а само ограничен брой равномерно, хармонично, всестранно образовани, самоограничаващи се хора. Не се нуждаехме от разделение на труда и от специални познания, задоволявахме се с това, което всеки можеше да разбере. И така достигнахме, по съвсем различен път от вас, до културата, която откривате при нас, до изобретения и удобства, които не познавате. Сега, естествено, виждате тук великолепни здания и хиляди изтънчени неща, ала всеки върши — само доброволно — това, което непременно умее и иска, като в културата на съзнанието напреднахме толкова много, че всеки разбира общата взаимовръзка и самия себе си, а дългът и желанието вече не съжителствуват поотделно в апикийската душа. Ние не сме роби на традицията като първобитните народи, не сме господари на външната природа като цивилизованите нации на Европа, ние сме господари само на себе си, господари на волята си, господари на съзнанието изобщо и затова сме свободни. Не ни безпокоят грижи за бедствуващи народи, нито пък за себични тирани, нямаме закони, защото всеки носи закона в самия себе си. Нямаме естествени науки и промишленост във вашия смисъл, не ни се налага да разгадаваме тайните на природата и да впрягаме силите й в наша полза. Развитието на духа ни, освободен от натиска на европейските милиони, пое друг път. При нас след Платон не последваха никакъв Аристотел, никаква схоластика, никакъв догматизъм, следователно не се нуждаехме от никакъв Галилей, никакъв Нютон, никакъв Дарвин. Нямахме никакво римско владичество, никакво преселение на народите, никаква феодална система, следователно не ни бе необходима революция. По времето, когато Ахея стана римска провинция, при нас се учеше това, което на вас ви разкриха Кант и Шилер. Когато християнските мъченици горяха в градините на Нерон, нашето мислене се освобождаваше от ограниченията на чувствеността и опознаваше своите граници в абсолютното. Когато в манастирските ви училища се изучаваха оскъдните останки на неоплатониците, метафизиката при нас бе основана като емпирична наука. И докато вашите метафизици си градяха призрачни въздушни кули в неограниченото царство на мечтите, ние бяхме проумели основните вътрешни условия на съзнанието, бяхме усвоили тайната на съзидателната сила. Откритията и изобретенията, които сега вие изтръгвате от природата, като премервате, претегляте и пресмятате, ние създаваме от собствения си Аз по свободен избор, след като разсъдъкът ни се освободи от своите окови и се превърна в интуитивна сила. В нашия свят не съществува противоречие между принуда и свобода. Да искаш, да си длъжен и да можеш не са вече разделени. И това ние постигнахме, силно насърчавайки искащото, чувствуващото и мислещото съзнание. Това бе за вас невъзможно, защото трябваше да храните народи и да водите войни.