Читать «Апикис» онлайн - страница 7
Курд Ласвиц
Във външните форми запазихме завещаните ни от прадедите традиции, доколкото те ни се струваха подходящи; по-хубави при вас не намерихме. От последните два века насам, през които, макар и рядко, се появяваха кораби в наши води, ние се интересувахме и за историята на останалото човечество. Изпращаме на всеки десет години един избраник в Европа да изследва условията на времето. Аз бях последният, който пребиваваше оттатък, и тогава се запознахме. Ние премълчаваме съществуването на нашата държава, защото няма да бъдем разбрани и не искаме да ни пречат.
— А не се ли страхувате — попитах аз, — че европейците ще ви открият, ще завземат вашия малък остров и ще потъпчат свободата ви?
Приятелят ми отново се усмихна.
— Виждам — рече той, — че все още не си разбрал нашата същност. Хайде, запитай се, можеше ли ти да устоиш пред знака на апикиеца, който те доведе в града? Толкова, колкото честният може да желае безчестието. Ние заловихме твоите спътници, на първо време взехме и самия кораб, за да покажем непознатите варвари за развлечение на жителите, които не напускат града. Ще ви освободим отново, можете да се върнете в Европа. Ще поискаме всеки спомен у твоите събратя за тази страна да изчезне; никой не ще бъде в състояние да разкаже, че е видял острова ни. Нека ти единствен правиш изключение. Ти не си пленник, а желан гост. Нищо не бива да те обвързва, но предварително ти казвам, че никой няма да ти повярва. Опитай примерно следното: изкарай военния флот на Англия пред нашия остров, изправи армиите на Европа върху нашите калцитни насипи — ние ще
