Читать «Апикис» онлайн - страница 8

При тези думи аз навярно съм направил много глупава физиономия, защото приятелят ми отбеляза:

— Виждам твърде добре, че не можеш да проумееш какво ти казвам. Все едно да искаш да обясниш на едно индианско племе, че то никога не би могло да изгони белите хора от Америка, понеже моралното надмощие на цивилизацията неизбежно води до насилственото покоряване на онзи континент. Можеш да го убедиш само с физическа сила, като му посочиш множеството оръдия и пушки. В сравнение с нас ти притежаваш недостатъчния умствен багаж на индианеца, затова ще заговоря на твоя език. Няколко минути стигат, за да обвием нашия остров с поток от свободен етер. Нито едно тяло не може да проникне през този поток — разпаднало се на атоми, то ще бъде отнесено от вихъра. Граната и броненосец изчезват в него като сламка в пламъка.

Мълчах. Обядът свърши. Моят приятел ме разведе из града. Това, което удивен видях и преживях, като пътуването с духовния кораб, психичната люлка, играта с понятия и безброй други неща, се надявам да ви разкажа устно. В пристанището видях големия подводен бързоходен кораб, който на всеки десет години отива под вода до Европа. Движеща сила тук също е химическото разлагане на водата, самото то обаче се предизвиква от етерни потоци; по-подробният механизъм не ми е познат. За пътувания в близост до острова се употребяват триредни гребни лодки, които са построени точно по модела на атинските триери. Тези плавания с гребни лодки се упражняват като спорт. После моят приятел ме заведе в къщата, в която бяха подслонени пленените ми спътници. Бяха я подредили по европейски, а едната страна бе оставена отворена; там на гъсто се тълпяха апикийците и се забавляваха с нашите хора, както ние се бяхме забавлявали с жителите на Огнена земя в зоологическата градина. И тук европейците бяха също така смаяни и недоумяващи като онези диваци. Лорд Литън четеше стар брой на „Стандарт“, капитан Клинч пиеше грог. Доктор Гилуолд гледаше под микроскоп уловено тук непознато насекомо. Един апикиец му подхвърли малка тръба. Гилуолд допря тръбичката до окото и до ухото си и тъй като не знаеше какво да прави с нея, я захвърли посред смеха на апикийците. Това бе ноуменална тръба, която — поставена на тила — заличава пространствената представа и прави възможно усещането на всеединството…

Часът на раздялата наближаваше. Лорд Литън пожела след освобождаването си да продължи пътешествието си към Южното полярно море, а аз помолих да улеснят бързото ми завръщане в Европа. Поканиха ме да се кача на една триера, изящна и красива, по-хубава от нея никой наварх от времето на Перикъл не е изкарвал от Пирея. Тя се наричаше „Одисеи“ и носеше като отличителен знак в предната си част статуята на страдалеца, издялана от дърво, поразяваните жизнената си красота. Може би така е седял корабокрушенецът Одисеи на заобиколената от морето Огигия, острова на Калипсо, когато, засенчил очите си с ръка, се е взирал с копнеж към морето и е търсил недостъпната далнина. И както феакийците свалили Одисеи на брега на Итака, така апикийците ме оставиха спящ на брега на Тристан да Куня и положиха до мене подаръците си: златна чаша за силогизми със заровете на съдбата и опърлените в огъня на божествения остров криле на душата ми. Когато се събудих, пред мене стояха двама миришещи на рибено масло китоловци, които с глътка ром ме върнаха в света на сетивата, от който с тиха тъга ви поздравява