Читать «Апикис» онлайн - страница 4

— При нас няма прислуга — обясни тя, — всеки сам приготвя храната си.

Втори жест насочи вниманието ми към непознатите за мен запаси по стените и уредите, чиято употреба не разбирах — свих рамене и сега госпожа Лисара вече наистина се усмихна, едва-едва, но аз го забелязах.

Филандър взе няколко плода и парчета месо, сложи ги в едно блюдо и изля върху тях някаква течност, която нарече диапетон, а съприкосновението с нея постигна за половин минута въздействието на чудесна фурна. Пред мене имаше гарнирано филе, чиято консумация не само превъзходно ми се услади, но повиши и настроението ми, отърси ме от умората и събуди у мене желанието да реша някои от най-костеливите философски въпроси, както горе-долу се чупят орехи за десерт при нас.

Госпожа Лисара ме попита какви възгледи имат европейските дами за идентичността на етическия и логическия ноумен и дали моята съпруга вярва в трансцендентността или в иманентността на чувството; и плесна с ръце от изумление, когато й казах, че при нас нито етиката, нито логиката играят някаква роля във възпитанието на девойките.

— Ив живота ли е така? — удиви се тя.

Съпругът й ми спести неудобството на отговора, като изказа готовност да ми даде някои пояснения за условията в Апикис. Мога само накратко да ви нахвърля какво разбрах от изявленията му, доколкото това изобщо е възможно в границите на нашите понятия.

След екзекутирането на Сократ (399 година преди Христа) известен брой негови лични приятели, съмишленици и ученици напуснали, както е известно, Атина. Подобно на учителя си те разбрали, че след като наивната вяра в непоклатимостта на народната традиция веднъж е разрушена, то не връщането към старото, а обновяването на традицията отвътре ще спомогне чрез проникването в съзнанието, на всеки отделен човек и даването на пълно право на свободното лично убеждение да се извърши преходът от дребнавата национална закостенялост към благородната човешка същност. С намерението да основат самостоятелна държава на още необитавано крайбрежие, било то в Испания или Африка, която, управлявана според принципите на тяхното познание, да се развива напълно самостоятелно, двама заможни братя, Хайрефон и Хайрекрат, и както се знае, Платон, се запътили най-напред към Мегара. Там оборудвали няколко кораба, които били снабдени с всичко необходимо за основаването на колония. Това поселище обаче трябвало да се установи възможно най-независимо и да разчита само на собствената си сила. Странна орис пожелала тук наистина да бъде създадена люлката на една човешка същност, защото, след като експедицията напуснала рейда на Мегара, повече нито един човек на земното кълбо не получил вест от нея; самите изселници и техните потомци били откъснати от всякакво общуване и влияние на други хора и народи. Аз съм първият, комуто е разрешено да донесе известие от онези възвишени същества в Европа, на която те гледат със съжаление.