Читать «Апикис» онлайн - страница 5

Изхвърлена от бури отсам Херкулесовите стълбове, след много седмици, изпълнени с опасности, експедицията била запратена на онзи скалист остров, където се намира днес Апикис. Тук тя намерила спасение. Фиордът, в който бе навлязла и нашата лодка, завива по-нататък назад и образува скритото затворено море, върху чиито цъфтящи брегове бил основан Апикис. Почвата във вътрешността на острова, отвъд високите калцитни стени, които я заобикалят се оказала изключително плодородна, а климатът — мек и приятен. Население от седем-осем хиляди души намирало тук достатъчно храна, без много да се труди. По-голям брой жители обаче Апикис не достигнал. Защото, както каза моят гостоприемен домакин, щастието не се състои във възможно най-голямото количество отделни центрове на съзнанието, а в интензивната и равномерна концентрация на съзнанието във всеки отделен индивид.

Когато го запитах дали Апикис никога не би могъл да страда от свръхнаселеност, той се усмихна и рече:

— Трудно мога да ти обясня. Ако познаваше цялото развитие на нашата култура и можеше да схванеш дълбочината на нравствения ни светоглед, тогава щеше да разбереш, че въпросът ти спада към онези неоснователни питания, като например защо съществува светът, дали душата се намира в мозъка, дали благородството е синьо или зелено.

— Просто разкажи по-нататък историята ни — вметна госпожа Лисара.

— Когато дойдохме тук — продължи Филандър, — ние, учениците на Сократ и приятели на Платон, със стиховете на Софокъл на уста и спомена за скулптурите на Фидий в очите, с поуките на най-мъдрия сред хората в сърцето, когато намерихме тук безгрижен живот, образувахме малка, но щастлива общност на философски души и свободни от всякаква принуда да се борим срещу външни опасности, насочихме цялата си сила към хармоничното развитие на нашия вътрешен живот, към задълбочаване на мисленето, възпитание на волята, умерена наслада от плътските радости. Изтекоха две пълни хилядолетия, без да се появи платно на хоризонта на Апикис. През това време, при условия, каквито препълнената с хора Земя не може да предложи на нито един народ, тук се радвахме на едно спокойно, прогресивно развитие. Това, което ние междувременно постигнахме, вие никога не ще придобиете, дори ако културата ви се въздига още няколко хилядолетия, както през последния век, защото вие стоите върху съвсем различни от нашите исторически основи. Стотици милиони искат да станат щастливи; за тази цел вие трябва първо да отвоювате живота в мъчителна борба и след това да събудите в стотици милиони сърца чувството на сдържана задоволеност. Последното бихте могли може би да постигнете чрез някаква религия, която грабва духовете. Ала нали трябва да живеете. И както сте устроени вие, облекчаването на външната мизерия може да бъде постигнато също само чрез външна работа и затова цялата ваша култура води единствено към развитие на силата на човечеството. Тя е длъжна да доведе до това, защото вие не можете другояче да победите живота. Нашата култура обаче не зачита и може да не зачита неизмеримата височина, до която човекът е в състояние да стигне чрез овладяването на външните сили на природата. Защото тя е постигнала дълбочината, в която съзнанието изгражда света на опита и в която всичко друго й се удава от само себе си. Вие виждате само циферблата на големия световен часовник и изучавате хода на стрелките; а ние надникваме в зъбчатия механизъм и в двигателната пружина — пружината сме ние — и умеем да придвижваме механизма. Това не е упрек към вас, другояче вие не бихте могли да вървите напред, защото където и да опитвахте да пренебрегнете света и да се доберете до духовно щастие, гладуващата тълпа винаги ви тласкаше към неумолимостта на действителността, преди да сте успели да проникнете със съзнанието на общността в идеалното царство. Вие не можехте да се лишите от външната сила. За да я придобиете, трябваше отново да включите в сметката си природата, която искахте да презрете; трябваше да наблюдавате и да събирате и само чрез опита можете да придобиете знанието, което ви прави могъщи. И по този път трябва да продължите, друго средство нямате, защото мисълта ви не е способна да опознае другояче света. Той е достъпен за вас само в пространството, времето и необходимостта и следователно трябва да се подчините.