Читать «Вкаменената молитва» онлайн - страница 291

Вкъщи! Да, някакво чувство за родно огнище накара тази дума да изтече от перото ми. Който не се чувства при добри хора като у дома си, за него нийде няма дом. Той трябва тепърва да си го… изкупи! А който не знае, че има също духовни и душевни обиталища, които са по-прекрасни и по-свети от всеки земен бащин дом, той е по-нищо и от просяка, на когото някоя малка странноприемница е предоставила подслон. В едно от тези свети места се бе превърнала за мен къщата на Устад, а дуарът — в местожителство на скъпи роднини. Ето защо денят на неговото освобождаване от сенки и привидения бе не само за тях, а и за мен един празничен ден. И аз радостно се ослушах, когато сега там най-отпред отекна оглушителният залп от всички топове и със своя тътен разбуди огньовете по височините.

Яздехме в бавен ход, за да се наслаждаваме без припряност на развиващата се гледка. Пламъците се извисиха най-напред при Бейт-и-Ходех, сякаш там бе застанал Исайя, накарал неговото „Стани, свети!“ да отекне в огненото зарево. И цялата долина се подчини. Планините „станаха“ и всички височини „светнаха“. А високо над тези планини небосводът запали своите лампади и „светлината отгоре“ заструи към земята. Алабастровата корона се появи в звездния зрак, извисена от мрака на планинските глъбини, протегнати сякаш от небето към земните селения. Тогава и този мрак стана и се подчини. Заблестяха факли, носени из дуара от весели деца. След това върху запазилия се циклопски преден зид лумнаха от двете страни на възникналата днес площадка за църквата два огромни факела, образувани от могъщите клади, които Шакара бе накарала да струпат, за да илюминират царството на унищожението. Това създаде такова обилие от светлина, че тъмата бързо се отдръпна и разтваряйки се уплашено в разтреперани сенки, запълзя нагоре по хълма. А от средата на този грозен, мятащ се страх изпъкна във възвишена красота и импониращо спокойствие безукорната, великолепна фигура на Молителя, прилична на откровение, на манифестация на радостно възликуваща човешка душа. Въздействието на нейната поява бе толкова грабващо и непреодолимо, че Устад спря коня си, посегна към оглавника и на моя и тихичко каза:

— Стой… почакай! Нека другите продължат! Смущават ни!

Те отминаха. А ние слязохме и дълго, дълго стояхме, вглъбени в мисли, или, по-правилно, буквално издишвайки мислите, с които ни преизпълваше душата на тази освободена от проклятието благословия.

— Моя мила, малка, отдавна желана църквичка! — прекъсна Устад най-сетне нашето мълчание и дълбоко си пое дъх. — Сега мога и най-после ще те построя! Нищо, нищичко не се налага да разчиствам от мястото, което си бях наумил. Един друг го стори за мен. Водата от басейните се отдръпна в езерото и ще остане там. Потъналите квадри ми дават най-добрата основа. Исполинските кубични и цилиндрични елементи за пиластрите и колоните на портика трябва да се възстановят, наистина, но тук навсякъде изобилства от материал. Върху празния постамент бе издигната тази скулптура и ако моите джамикуни схванат после, че молитвата е изкуство, и то най-съвършеното на земята, макар природата да ги учи още от деца, те на драго сърце ще се задоволят и с малката църквичка. Вече виждам да се издига молитвеният дом, който ще покаже колко велик, колко велик е Вселенския властелин, но колко нищожно, нищожно дребно е клетото човече. Вече чувам там от хълма звънко да бият камбаните и по цялата долина… чуй!