Читать «Вкаменената молитва» онлайн - страница 289

Недалеч от мястото, при което Заешкия проход се отваряше в южния ъгъл на капана, се бяха събрали на съвещание всички наши предводители, към които току-що се присъедини шейхът на калхураните от най-отдалечената точка на нашата позиция. Започнахме да яздим надолу. Пътят обаче беше много стръмен и ние щадяхме конете. Ето защо пристигнахме точно когато краткото обсъждане бе свършило. Шейхът на калхураните, най-добре запознат с местността, бе направил едно предложение и другите единодушно го бяха приели. То се отнасяше за най-добрия метод и начин, по който Сенките да бъдат бързо разоръжени и после лесно пазени. Аз прибавих със закъснение заповедта на Устад да не допуснат никой да се изплъзне. Откъм северната страна имаше една голяма, широка скалиста клисура, чиито стени бяха толкова стръмни и високи, че никой човек не можеше да ги изкачи. В нея се влизаше само през един тесен процеп откъм равнината. Сенките трябваше да бъдат подкарали към този процеп и там разоръжени. Намереха ли се веднъж в клисурата, измъкване нямаше за никого.

След това решение предводителите се върнаха по местата си, за да придадат на разстановката новата форма, което стана много бързо, тъй като място за необходимите движения имаше повече от достатъчно. Досегашният ни четириъгълник се преобрази в триъгълник, чийто отворен връх водеше към клисурата. Когато всичко това бе извършено, врагът бе притиснат да тръгне към този връх. Видяхме, че той се поколеба да го стори. Изглежда, събра най-сетне кураж поне да даде вид, че иска да се отбранява. Тогава енергичният раис на Шурд много-много не се церемони. Заповяда на своите бойци да извадят ятаганите, оглави ги, обнажил своя, препусна с тях досами Сенките и започна да говори. Не можехме да чуем какво казваше, но постигна възнамерявания ефект. Задните започнаха да напират непреодолимо напред и предните бяха принудени да се придвижат по-нататък. Тъй като по време на бягство намиращите се отпред никога не са били най-куражливите, те много благоразумно съзнаха колко ги превъзхождаме и че съпротивата би била само глупост. Слязоха, предадоха оръжията и конете си и изчезнаха в клисурата.

Примерът подейства, а каквото може един, може го и другият! Докато ние непрекъснато притискахме врага от другите страни, хората ни при източната имаха достатъчно работа с прекарването на плячкосаните коне и оръжия. Но единственият достъп до масовия затвор беше толкова тесен, че „настаняването“ на Сенките ставаше много по-бавно, отколкото желаехме. Впрочем те не приемаха съдбата си много трагично. Сенки ще ти мислят от днес за утре! Когато с времето ги хвана съклет по седлата, те слязоха и се разположиха удобно по земята. А когато нашите хора отидоха после да отведат конете, получиха към тях без всяко възражение също пушките, пищовите и ножовете им. Стана така, че бяхме събрали плячката, докато половината от Сенките стоеше още на открито и чакаше да бъде настанена.