Читать «Вкаменената молитва» онлайн - страница 290

Що се отнася до тази плячка, Устад я беше отказал от името на всички джамикуни. Тя щеше да се падне само на нашите съюзници и те още на самото място назначиха комисия, която да оцени и справедливо да разпредели отделните неща. Така и стана. И точно когато последната Сянка изчезна в процепа на клисурата, последният от техните коне се сдоби със своя нов стопанин и последното от оръжията им намери новото си място. Същевременно почти се бе свечерило.

Пазенето на пленниците бе поверено на калхураните, за чийто шейх можехме да бъдем сигурни, че ще изпълни достатъчно добре дълга си. Какво щеше да става оттук насетне, можеше да ми е безразлично. Ето защо реших да яздя към къщи и Джафар мирза се присъедини със същата цел. Тогава видяхме далеч на изток да се задава един камилски ездач. Животното му не беше обикновено. То развиваше бързина, която накара Джафар да възкликне:

— Това може да бъде само бърз пратеник! Може би отново шах-ин-шаха!

Правилно предположи. Ние яздихме така, че мъжът да ни срещне, и тогава узнахме, че идва от страна на владетеля и има по едно писмо за Джафар мирза и Устад. Първият получи своето и веднага го прочете. То представляваше дълъг, тесен, многократно подпечатан лист. Джафар се усмихна, ала засега не каза нищо. Продължихме ездата, поддържайки темпото на куриера. Но на моя Сирр миризмата на камилата бе явно неприятна. Той тръсна глава, прогонвайки сякаш досаден рояк комари, и се измъкна настрани. Това не помогна достатъчно. Тогава се изправи негодуващо на задните крака и препусна в галоп, който ме отведе далеч преди другите при шатрата на Ахриман мирза. Устад беше още там. Каза, че току-що бил привършил с четенето и в утрешния ден щял да ми съобщи на какво се е натъкнал съвсем неочаквано. Разказах му по какъв начин са били разоръжени и „подслонени“ Сенките и в този момент дойде и куриерът да му предаде писмото.

Междувременно се бе стъмнило толкова, че запалихме в шатрата свещ, за да може Устад да чете. Писмото съдържаше два листа и двата с печата и саморъчния подпис на владетеля. Единия даде на мен със забележката да го използвам, както намеря за добре. Беше… пълното, безусловно помилване на ашика. Другия пъхна в джоба си, без да заговори за неговото съдържание. Най-належащата работа за него беше транспортирането на раклата, която бе невъзможно да остави тук. Щеше да е не само безразсъдство, а направо безумие да не съхрани документи от такъв характер по-добре от принца. Тогава куриерът си предложи услугите да вземе раклата на камилата си. Трябваше да отиде с нея до дуара и да ни чака там, докато бъдеха готови докладът на Устад и отговорът на Джафар. Тя му беше подадена горе и здраво вързана. После поехме към вкъщи.