Читать «Вкаменената молитва» онлайн - страница 288

След това бе решено да се направи една езда около езерото за оглед на загиналите Сенки. Те лежаха само на местата, обстреляни от топовете. Намерихме не само довереника на мирзата, но и всички педерахн, които бяха дошли по време на неделното богослужение с мирзата и Палача в качеството му на кръвен отмъстител. Устад реши всички тези трупове да бъдат пратени на ултратаките, за да могат да ги погребат според догмата и ритуала, предписани от шейх ул ислям. Това щеше да бъде керван на смъртта, който щеше да превозва истински мъртъвци, а не пушки за размирниците.

Когато стигнахме другия край на езерото, заварихме шатрата на Ахриман напусната, съвсем безлюдна. Влязохме. Беше княжески подредена. При задното платнище между един диван и дълъг серир за хранене бе сложена великолепно изработена заключена ракла. Над нея висяха малък портрет и позлатен ключ. Устад пристъпи да види що за портрет беше. Едва погледът му падна върху него и нададе вик на изненада. Сне го и отиде до входа да го разгледа по-добре. После разтвори отпред дрехата си и измъкна една бисерна огърлица, на която висеше портрет със същата форма и големина. Приближи ги един до друг, за да ги сравни. Това може би беше онзи портрет, за който Пекала ми беше разказала, че го носи в един-единствен ден на годината върху власеницата си? След известно време се върна при раклата и пробва дали ключът става. Ставаше. Тя, изглежда, съдържаше само книжа. Той бръкна да види какви бяха. Зачете се, бръкна отново и пак се зачете. После се обърна към мен и каза:

— Лошо впечатление ли ще ти направи, ако те помоля сега да ме оставиш? Трябва да бъда сам, да търся и чета. В преследването на Сенките няма да участвам. Те ме отвращават. Но съдейки по това, което виждам тук, не бива никой да се изплъзне, нито един. Трябва да ги заловя и предам на владетеля, всичките, всичките, всичките. Царството трябва да бъде свободно от тях, напълно свободно! Ето защо ви моля, препуснете след нашите хора и се погрижете да не проявяват снизходителност или лекомислие! Предполагам че ще са ми необходими много часове, докато свърша, така че няма защо да бързате заради мен с връщането си.

И тъй, тримата яхнахме отново конете и потеглихме — не обратно към дуара, а на изток, към проходите. Водещата натам равнина беше свободна. По нея не се мяркаше никакъв човек. Бързо побягналите Сенки не бяха оставили уморени или изостанали, а и преследвачите се бяха носили също така бързо подире им. Когато стигнахме в близост на планинската верига, видяхме, че хората се бяха разделили, за да минат едновременно през двата прохода. Ние избрахме южния, този на Заека, през който преди време Кара бе яздил с Тифл. С изкачването си на превала видяхме пред нас да се шири безстопанствената, степоподобна площ, където Кара бе спасил преследвания от кръвните отмъстители шейх на калхураните и неговата жена. Тя представляваше един здраво захлопнат капан, в който сега се намираха силлан.

Образуваше голям, обграден от природата с планински вериги четириъгълник, чиито страни бяха заети по следния начин: Западната, сиреч тази точно под нас, от дуарските джамикуни, войнството на Шурд и съюзните таки; северната — от всички наши гости на празника, пристигнали да се намесят точно в подходящото време; на изток — северните джамикуни и калхураните, а на юг — южните джамикуни с динаруните. Следователно обкръжението беше извършено съвършено и точно така, както го бе замислил Устад. Сенките се намираха по средата, нито една не липсваше. И през ум не им минаваше да сформират фаланга и да опитат да направят пробив — бяха твърде страхливи за такава цел — а яздеха съвсем безпомощно насам-натам на отделни отряди или групи и допускаха да бъдат все по-плътно пристягани.