Читать «Махди» онлайн - страница 247

— Известен ли ти е сухоземният път? Можеш ли да ни водиш?

— За съжаление не, защото никога не съм бил там.

Тогава един от пленените асакери, още доста млад мъж, извика:

— Бъди милостив, о, Ахмед Абд ел Инсаф, и ми позволи да говоря! Аз познавам пътя. Ибн Асл изпрати нататък Малаф, че да изготви карта. Онзи ме взе със себе си. Ние се заскиторихме навсякъде, за да се запознаем с всяка гора и вода.

Младежът можеше да влезе в работа! Дадох един знак на съдията. Той ме разбра и понечи да продължи с разпита, ала вниманието му бе отвлечено към едно място, където се очерта кръгът на нашите асакери да се разтури. Виждаше се, че някой иска да си пробие път. Ето че кръгът наистина се разтвори. И кой се появи?

Ама хем си го бях помислил! Кумру, гургулицата, с фередже пред лицето и димящо гърне вода в ръцете! Подире й ситнеше Фатма, любимката, носейки счуканото кафе, зад нея — двете били слугини с филджаните от порцелан. А най-подир следваха черните момичета — едното с лулата, другото с делвичката тютюн. Идеше ми да се изхиля високо. Рейс Ефендина намръщи лице и викна на красавиците:

— Какво дирите тук? Дим да ви няма! Мястото ви е в харема, а не в тоя кръг!

Но веднъж вече изтървани, нямаше удържане. Те не се оставиха да бъдат объркани, а приближиха в гъши марш и спряха пред него.

— Нашето място си е баш тук, о, повелителю — изгука гургулицата. — Ние ти предлагаме подкрепа след пътуването: кафе — свежо и горещо като момински устни, и тютюн — сластта на уханията, възхитителният лъх на рая. Пий, пуши и освободи в замяна брат ми, когото аз не…

По-нататък не стигна. Ръцете й още от самото начало бяха изпълнявали някакъв причудлив ритуал. Димящото гърне се кандилкаше ту надясно, ту наляво, Кумру току го оставяше да се снижи, току го издигаше пак трескаво. Горната част на тялото й се сгъваше напред, изправяше се отново, накланяше се на една страна, на другата… Виждаше се как нещастието се задава. На добрата гургулица й липсваше именно онова благотворно предохранило за ръце, което арабката нарича танджария, а немкинята — ръкостиски. Съдът беше твърде горещ за нейните нежни пръсти. Момичето дълго бе понасяло болката, ама това сега вече не ставаше и при най-добрата воля. Кумру метна гърнето с все вода в краката на Рейс Ефендина, припна бързешката и изкудкудяка:

— Търпение, търпение, о, емир! Ей сегичка ще сваря прясна!

Четирите покорни духа трябваше да последват примера на своята повелителка. Те захвърлиха съпринадлежностите към празното гърне и се закандилкаха незабавно след нея. Аз си хапех устните да не се разкикотя. Турчинът изригна едно гневно проклятие. Ахмед погледна надолу към измокрените си крака, отправи после очи към мен, забеляза конвулсивната игра на лицевите ми мускули и… прихна в гръмлив, сърдечен смях. Аз тутакси се присъединих, радостен да дам воля на чувствата си. Бен Нил и дядо му също си го позволиха и това подейства по-заразително и бързо и от най-опасната бактерия — кикотът тръгна околовръст, разкиска се целият кръг от нашите войници.