Читать «Махди» онлайн - страница 21

— Но другите са мюсюлмани и трябва да са за мен, а не за теб! Как може един мюсюлманин да търпи, друг правоверен да бъде заплашван от някакъв си християнин с бастонада?

Тогава Бен Нил се изтъпанчи пред него и отговори вместо мен:

— Чуй, ние обичаме Кара Бен Немзи ефенди и сме готови срещу всекиго да се бием заради него. Десет, че и сто факира ел фукара не могат да се мерят с него в нашата почит и аз ти казвам, че няма да си първият, който ще опита камшика, задето го е оскърбил. Внимавай! Бастонадата витае над главата ти и, в името на Аллах, ако не сдържаш устата си, мигновено ще се спусне върху теб!

— Хлапак! — озъби му се факирът. — Пази собствения си език! Какво си ти и какво са двайсет асакери срещу привържениците, които ще се завтекат към мен, ако извися глас!

— Извиси го! Нека видим дали гората ще се оживи!

— Смееш да го кажеш, защото знаеш, че днес нямам никого при себе си. По-късно обаче мога да ви смачкам, както човек стъпква червея с крак!

От войниците се чу гневно мърморене, факирът не му обърна внимание и продължи:

— Като служите на един християнин срещу тези мюсюлмани, вие отричате Пророка. Имате ли право да държите в плен тези правоверни? Дори да се залавяли роби, къде е писано в Корана, че търговията с роби е забранена?

Намерението му беше да насъска асакерите срещу мен и той може би вярваше, че това ще му се удаде. На мен изобщо не ми се наложи да попреча с апострофиране изпълнението на този замисъл, защото Бен Нил, който бе взел думата за другите, му отговори и по-нататък:

— Ти не познаваш ситуацията. Ибн Асл, синът на тоя стар факир, нападна бени фесарах, изби мнозина от тях и отвлече младите жени и дъщери, за да ги продаде в робство. Ние обаче му ги отнехме и отново ги отведохме в техните земи. От гняв и мъст той изпрати баща си с тези мъже срещу нас. Те трябваше тук да ни издебнат и избият. А на ефендито трябваше да бъдат отрязани езикът и ръцете. Разрешено ли е да се отвличат правоверни и да се превръщат в роби?

— Не — призна Мохамед Ахмед.

— Бени фесарах правоверни ли са, или не?

— Правоверни.

— В такъв случай Ибн Асл се е провинил в смъртен грях, а тези хора тук са негови съучастници. Те трябва да бъдат наказани за това, а да не говорим пък, че са убийци, понеже искаха да погубят нас.

Известието на младежа не пропусна да окаже своето въздействие, Факир ел Фукара се обърна към Абд Асл.

— Вярно ли е това, което сега чух?

— Нека някой докаже, че сме искали да убием тези асакери — заинати се запитаният. — Това е една безсрамна лъжа!

— Не отричай! — обърнах се рязко към него. — Аз го чух със собствените си уши. Бях залегнал, за да ви разузная, зад храста, пред който ти седеше в разговор с твоя мним дяллаб.

— Ти си се излъгал — рече ми Факир ел Фукара.

— Аз чух правилно и имам в наличност и други доказателства срещу моите врагове.

— Каква? Трябва да ги чуя.

— Трябва? Кой те е поставил съдия над мен? Аз върша само онова, което искам, и веднага ще ти известя волята си. Искам именно да не се бъркаш повече в тая работа. Ти и бездруго вече така си изгори ръцете, че те съветвам да си ги държиш далеч от огъня. Дали ще продължиш пътя си, или ще бивакуваш при нас край извора, за мен е все едно. Но ако продължиш да се месиш в моите работи, ще ти докажа, че въз основа на пълномощията си аз съм настоящият повелител на този извор.