Читать «Махди» онлайн - страница 20

— Не, но моите пленници те познават.

— Откъде го знаеш?

— Очите ти ми го казаха. Ти даде на Абд Асл едно обещание, което не можеш да сдържиш.

— Ще го сдържа. Ако запиташ пленниците си, те ще ти кажат кой съм.

— Кой и какъв си, ми е безразлично. Аз съм тук в служба на Рейс Ефендина, което ще рече в служба на хадифа. Това трябва да ти е достатъчно.

— По никой начин не ми е достатъчно. Хадифът, както и Рейс Ефендина са нищо в моите очи и на мен не ми и хрумва да се съобразявам с тях.

В този миг аз не познавах неговото житие-битие. По-късно разбрах защо Мохамед Ахмед си бе послужил с този подронващ авторитета, пренебрежителен израз. Той бил известно време данъчен чиновник, видял се принуден да напусне службата и станал роботърговец. Всичко това сега не го знаех и му отговорих с усмивка на превъзходство:

— Въпреки това ще се съобразиш с тях, съобразявайки се с мен, изпълняващият техните заповеди.

— Веднага ще видиш колко малко ги зачитам тези заповеди.

Мъжът измъкна ножа си и се наведе към Абд Асл.

— Стой! — повелих аз. — Какво се каниш да правиш?

— Да освободя приятеля си от вървите.

— Не ти разрешавам.

— Хич не искам да знам за твоето разрешение!

Мохамед Ахмед допря ножа до ремъците, ала аз го пипнах изотзад за хълбоците, вдигнах го от клекналото му положение и го захвърлих на няколко крачки през групата пленници, при които лежеше Абд Асл. Държал здраво ножа си, Мохамед Ахмед се окопити бързо, вдигна ръка за удар и ме нападна с думите:

— Ти дръзна да посегнеш на Факир ел Фукара? Ето ти, на!

И на ум не ми идваше да си послужа с някакво оръжие. Също така на никой от асакерите не му хрумна да ми се притече на помощ — само Бен Нил бръкна в пояса, но си остана на мястото. Моите хора знаеха, че ще се справя с нападателя. Аз му нанесох един удар с пестник в подмишничната ямка на издигнатата ръка и този контраудар беше толкова силен, че запрати нападателя на земята. Сега измъкнах револвера. Когато Мохамед Ахмед скочи да ме нападне повторно, насочих оръжието към него.

— Още една крачка и ще те застрелям!

— Стой си там, иначе наистина ще те застреля, защото е гяур! — предупреди го Абд Асл.

Факир ел Фукара дръпна назад вдигнатия вече крак — дали от страх от оръжието ми, или от изумление, дето чу да ме наричат гяур, не знам.

— Гяур? — попита. — Той не е мюсюлманин?

— Не, християнски ефенди — отговори дъртият.

— И тоя кучи син посмя на мен…

В миг застана Бен Нил с камшика зад него.

— Ефенди, да му съдера ли кожата от бой?

— Този път ще му простя, защото той го каза във възбудата си — заявих аз. — Но ако още един-единствен път ме оскърби, ще получи бастонадата по такъв начин, че трябва да остане да лежи тук и окаяно да пропадне!

— Аллах! На мен бастонада! — скръцна зъби мъжът. — От един християнин! Какво светотатство, каква дързост!

— За дързост спрямо теб не може да става и дума — ухилих му се аз в лицето. — Не бих се страхувал и ако стоях сам срещу десет ербаплии от твоя сой.