Читать «Ловци на хора» онлайн - страница 261

По време на спускането вади лежеше пред очите ми до завоя, зад който вчера с Бен Нил бях примамил ловците на роби. Погледът ми падна там насреща и за мое учудване видях двама камилски ездачи, които завиха иззад ъгъла и като съгледаха бивака ни, бързо се отдръпнаха пак зад скалите. Спрях и насочих тръбата към мястото. След няколко мига един мъже се появи пешком, притисна се плътно до скалите, за да не бъде видян, и погледна внимателно насам към нас. Щях да го позная само по богатия, извезан със злато мундир и без да имам лицето му толкова ясно в далекогледа. Каква изненада! Беше Рейс Ефендина! Ахмед Абд ел Инсаф беше отдалечен на хиляди крачки и нямаше да може да чуе вика ми. Ето защо побързах да сляза напълно и се завтекох към него. Той ме видя да идвам, позна ме и пристъпи напред.

— Ефенди, това е добре! — викна ми. — Вече мислех, че имам пред себе си ловците на роби.

— Точно такъв е случаят — отговорих аз, като му подадох ръка. — Ние ги пленихме.

— А робините?

— И те са тук, свободни.

— Аллах, Аллах! Ефенди, учудвам се! Във висша степен съм удивен! Как я свърши тая работа? Къде те срещна Али Фарид?

— В Короско.

— Така си и мислех. Аз го пратих нататък. Толкова далеч там долу. Как успя да откриеш пътя на разбойниците?

— Ще ти разкажа. Но ти естествено не си сам. Къде са хората ти?

— Тук зад скалите. Аз яздех начело и видях бивака. Понеже помислих, че имам пред себе си ловците на хора, отдръпнах се бързо и слязох от камилата, за да наблюдавам скришом. Тогава ти дойде разбързан.

— Аз видях двама ездачи да се задават иззад ъгъла и отново да изчезват. Погледнах през далекогледа и те познах. Предполагах, че си в Бербер, и съм учуден да те срещна тук.

— После ще узнаеш защо напуснах Бербер, а сега нека отидем преди всичко в бивака!

При вика на Ахмед хората му се появиха иззад скалния ъгъл. Бяха четиридесет, добре въоръжени ездачи, всички седящи на стройни камили — асакерите, които бе командировал от Хартум в Бербер. Закрачихме пред тях към бивака. Там моето поведение бе привлякло вниманието, хората ме бяха видели да тичам и ето че сега идвах с толкова много народ. Когато нашите войници познаха своя повелител, се втурнаха към нас да го посрещнат с шумно ликуване. Имаше много за разказване. Нашите асакери се присъединиха към своите, за да им разправят преживелиците си. Рейс Ефендина на първо време не се поинтересува от пленените ловци на роби и освободените жени. Трябваше да седна с Али Фарид и Мустафа при него, защото той искаше най-напред да бъде осведомен за състоянието на нещата. Аз предоставих разказването на другите двама и мога да кажа, че те така се разсипваха от похвали, че често се намесвах. Мина почти час, преди да бъде разказано всичко, тъй като те го правеха с обстоятелствеността на ориенталеца, за когото времето няма цена. Най-сетне Ахмед бе научил всичко до най-дребното и незначителното. Той поде: