Читать «Ловци на хора» онлайн - страница 244

— Какво е това? Тук лежи нещо. Мяза да е човек, който ни е подслушвал. Хвани мискина и…

По-нататък не стигна. Беше се навел при говоренето, за да може по-добре да вижда, и тази поза беше толкова удобна за намерението ми, че аз мигновено се възползвах. Той получи един удар по слепоочието и рухна. В следващия миг се бях изправил напълно и пипнах неговия апапин за гърлото. Той също не издаде нито звук. Кратко спазматично размахване на ръцете и краката… после пуснах изгубилия съзнание да се плъзне на земята до предводителя. Свих длани, доближих ги до устата и нададох едно полугласно, но въпреки това доловимо „крррааааер“. Прозвуча точно като крясъкът на някой сънен лешояд — споменатият сигнал за мюлазима и стария онбаши да слязат с хората си долу. После коленичих да си подсигуря напълно двамата мъже. За целта снех кърпите им от главите, тикнах им единия край като запушалка в устата и свързах другите краища отзад. После им стегнах ръцете на гърба. Тъкмо бях привършил с тая работа и чух пясъкът да проскърцва. Обърнах се и съгледах една фигура да пълзи предпазливо насам. Вероятно беше Бен Нил, ала аз бях длъжен да отчета възможността, че можеше да е и някой друг. Ето защо се изстрелях към него, метнах се върху му, стиснах го с лявата ръка за гърлото и опипах с дясната дрехата му, за да разбера кой е. Да, беше Бен Нил. Освободих го и попитах:

— Защо тръгна след мен, вместо да чакаш там?

— Чух сигнала — отговори той.

— Друг път да се ръководиш точно по указанията ми. Едно такова своеволие лесно може да докара лоши последствия. Достатъчно силен ли си да носиш човек?

— Да, стига само да не някой великан.

— Вземай тогава тоя мъж и ме следвай!

— Кой е той? Какво се е случило с него, ефенди?

— За това по-късно. Сега нямаме време за приказки.

Вдигнах Бен Касаве и тръгнах начело, а Бен Нил ме последва с грозника. Изпървом трябваше да вървим тихо, ала колкото повече се отдалечавахме, толкова по-безгрижни можехме да бъдем. Така стигнахме до мястото, където Али Фарид трябваше да се появи отдясно от височината. Снехме товарите си, за да чакаме тук. Аз разказах на Бен Нил какво бях подслушал. Той го прие спокойно и само отбеляза:

— Значи отново си ми спасил живота и моят дълг става все по-голям. Какво смяташ да правиш сега? Все още ли си решен да действаш с хитрост спрямо убийците? Няма ли да е по-добре да ги нападнем и просто да ги изпозастреляме и намушкаме? Ще сме ги приключили още преди да са намерили време за отбрана.

— Възможно е, но аз не убивам. Засега всичко върви така добре, че нямам причина внезапно да реша нещо друго. Предводителят сега е в наши ръце и другите също ще ни паднат.

Ето че отгоре се чу шум от приближаващи крачки и когато погледнах към скалите срещу звездното небе, видях асакерите, спускащи се един след друг. Почаках, додето навлязат в слуховия обсег, и им викнах после, съобщавайки, че съм тук, за да не вдигнат евентуална патърдия при вида ни. Скоро застанаха при нас. Бяха внимавали много и аз бях убеден, че шумът, който въпреки всяка предпазливост бяха причинили, не е бил чут в бивака на роботърговците.