Читать «Ловци на хора» онлайн - страница 235

— Меса л’хер! (Добра вечер!)

Беше предводителят, който бе ударил с камшика Марба, пленената шейкова дъщеря. Аз скочих привидно стреснато.

— Аллах йимасик билхер! (Аллах да те дари с щастлива вечер!) Как се сепнах! Кои сте вие и какво правите тук?

Бен Нил също беше скочил. Беше сграбчил паницата, сякаш да спаси за себе си скъпоценното съдържание, натъпка си устата с каша и после на свой ред отвърна на поздрава, ама дума не се разбра. Играеше си отлично ролята. Предводителят се ухили.

— Не се бой. Няма да ти отмъкнем яденето! — И обръщайки се към мен, попита: — Ти се казваш Садък ел Баия?

— Да — направих се на изненадан. — Откъде знаеш?

— А придружителят ти се нарича Бен Менелик?

— Да. Откъде знаеш и това? Аз не те познавам.

— Аз знам всичко и нищо от онова, що се случва по широката пустиня, не може да остане скрито от мен — заяви оня гордо. — Какво правите тук?

— Ние… ние… ние ядем, по точно ядяхме — пропелтечих аз.

— Това виждам! Но искам да знам какво намерение ви води във вади.

— Аллах знае!

Наложително беше да се направя, че съм изненадан от внезапната поява на тези хора, но в плана ми не бе залегнало да ме сметнат за плашлив мъж. Ето защо дадох тоя уклончив отговор.

— Да питам Аллах, е трудно — изръмжа дрезгаво оня. — Да питам теб, е лесно и ти трябва да ми отговориш.

— Кой ще ме принуди да говоря, ако искам да мълча?

— Аз.

— Кой си ти?

— Това не те засяга.

— Тогава и теб не те засяга моята особа. Разкарай се, откъдето си дошъл.

Дръпнах паницата от ръката на Бен Нил, седнах и си подсладих душицата така спокойно, сякаш нищо не се бе случило, обирайки остатъка от лепкавия буламач със закривен показалец. Оказа ефект. Когато сетне почнах чак да олизвам съда по изящен бедуински маниер, мъжът се провикна:

— В името на Пророка, и такъв човек още не бях срещал! Чуй, о, Садък ел Баия, твоят живот виси на един-едничък тънък косъм!

— Това си е късмет. Аз не мога нито нещо да притуря, нито нещо да отмахна. Аллах знае!

— Ако не ми отговаряш, ще те гръмна!

— Ако в Книгата е отбелязано, аз теб ще гръмна, наместо ти мен.

— Как смяташ да я свършиш тая работа? — ухили се той. — Ние сме десет мъже срещу един мъж и едно хлапе.

Беше опрял приклада на пушката си на земята и се подпираше с ръце на цевта. Спътниците му стояха в същите живописни пози зад него. Бен Нил беше действал според дадените му инструкции. По-малко наблюдаван от мен, той се бе изтеглил в дълбоката тъма на скалите в една цепнатина, до която сиянието на луната не можеше да проникне. Там стоеше с насочена пушка.

— Не се хили! — отвърнах. — Аз говоря сериозно. Само един от вас да понечи да вдигне пушката си и си труп, защото на мига ще получиш куршум в сърцето от моя храбър Бен Менелик, когото нарече хлапе.

Сега те погледнаха към Бен Нил.

— Аллах! — извика предводителят. — Аз ще преваря в стрелба това дете…

— Стой! — прекъснах го аз, тъй като поиска да вдигне пушката си, и скочих бързо, насочвайки към гърдите му моята лежала в готовност кремъклийка. — Не се мърдай! Два куршума са ти гарантирани! Аз мисля, не моят, а твоят късмет е да умреш днес. Остави пушката да падне и заповядай на хората си да сторят същото! Не стане ли това, докато река три, то в следващия миг Шейтанът може да потърси душата ти в Джехеннема. Аз държа на думата си!