Читать «Шамах» онлайн - страница 30

Прибра си бележника и продължи:

— Вие нарекохте моята приятелка по-лоша от куче. Такова нещо не казва никой герой. Но аз съм такъв и ето защо съм учтив спрямо вас. Ще се бия с вас, но не както ви е обичаят много срещу един, а според йерусалимския — мъж срещу мъж. Преобразете се в лъвове, слонове, хипопотами и китове. Изберете измежду вас най-дръзкия лъв, най-могъщия слон, най-силния хипопотам и най-големия кит. С тези чудовища ще се боря. Ако някое ме победи, можете мен да удавите, не нея, защото за нея се бия аз. Но ако победя и четирите, ще получа…

— Моите камбанки — извика, момичето, издигайки високо малката си ръчичка с цветята.

— Да, твоите камбанки — изрази съгласие Тхар. — А вие, хебронци, седнете сега около нея и около мен, за да ви обясня как стоят нещата с лъвовете, слоновете, хипопотамите и китовете!

Те веднага се подчиниха с радост. За няколко мига възникна объркано движение и шетня, но после настана дълбока тишина, по време на която можеше да се чуе само обясняващият глас на момчето. Когато всички разбраха за какво се касае, се надигна голямо ликуване. Такова нещо никога не беше се случвало! Всеки се натискаше да стане някое от тези животни и посред всичките страшилища, стремящи се към отмъщение, седеше Шамах, Опрощението, с миролюбива усмивка на милото личице и без всякакъв страх, че може да бъде наранена. И странно, не само момчетата, но и възрастните се почувстваха въодушевени и се приобщиха към тях. Заедно избираха и определяха. Маркираха с колчета бойния плац, а Абдуллах, писарят на шейх ел белад, прояви дори добротата да поеме в свои ръце реда и сигурността. За верски раздор и верска омраза вече и дума не ставаше.

Бойната арена представляваше един четириъгълник, обграден северно от лъвовете, южно от хипопотамите, източно от слоновете и западно от китовете. Шамах седеше на трона си от южната страна, за да може лесно да обгръща всичко с поглед. Тронът беше Гюверджина, най-спокойната седалка, която можеше да има. В ъглите седяха музикантите с тарабукка, накара нефир и суффара. Те бяха задължени да вдигат възможно най-голяма дандания всеки път, когато нашето момче бидеше съборено на земята. Защото победата да наклони везни към негова страна, хебронците смятаха за невъзможно. Те бяха избрали най-силните обесници. Условията бяха прости. Което от първите три вида животни легнеше на земята, беше изгубено. Битката на китовете пък трябваше да се проведе в щерната. Победителят трябваше да потопи своя противник и после публично да му изпръска пълна уста вода в лицето. Преди започване на битката четиримата герои от Халил бяха попитани дали няма да размислят и да се отдръпнат от избора си.

— На никаква цена! — отговориха те.

Тогава писарят Абдулдах даде сигнал, че е дошло времето за лъвската битка. Лъвът от Хеброн пристъпи. Беше същото едро момче, държало речта. Като видя всички очи отправени към него, той направи самоуверена физиономия. Тхар стоеше при нас.