Читать «Шамах» онлайн - страница 29

Още преди да съм съумял да отговоря, момчето се обади:

— А този мой ефенди е главният писар на кмета на Германия! В неговите джобове се вливат всички данъци. Той назначава и уволнява когото си иска. Дошъл е до Халил, за да закупи от русите Дъба на Авраам и да го отнесе у дома си. Хвала му!

След това изказване, той хвана своята „нова приятелка“ за ръка и тръгна с нея към момчетата от Хеброн. Забравих да го предупредя — толкова бях ужасен от нахалството, с което поднесе откачените си твърдения. Но неочакваното се случи. Мъжете го приеха сериозно. Проведоха тихо съвещание, после направиха дълбок поклон и Абдуллах каза:

— Ефенди, ти си могъщ господар, но за съжаление — християнин. Поради това ние не бива да те каним да бъдеш наш гост и момчешките игри ще започнат едва след като сте напуснали това място.

Това бе една завоалирана подкана да си обирам крушите. След това се отправиха с магаретата си към едно по-отдалечено място. Една по-малко миролюбива сцена се разигра там, където Тхар и Шамах се срещнаха с момчетата от Хеброн. Онези ревяха нещо, което не разбрахме, понеже твърде много викаха едновременно. Момчето стоеше безстрашно пред тях, сложило закрилящо лявата ръка пред момичето. Дясната махаше заплашително във въздуха и държеше реч, която също не разбрахме. Майката се уплаши за детето си. Аз я успокоих. Приближихме оживената, възбудена и крещяща група. Като ни видя, момчето викна:

— Вече няма нищо! Искаха да удавят Шамах — във водата, където седяхте! Била християнка и омърсявала днешния празник. Тогава аз им казах, че няма да го допусна и ще се бия за нея. Сега си избират предводител, с когото ще преговарям. Той е вече налице!

Посочи един едър, набит обесник, който излезе сега от тълпата, за да държи по обичая на възрастните реч. Изтъпанчи се и закрещя към Тхар и нас:

— Ти си едно християнско куче, а тя — християнско момиче, значи още по-лошо и от куче. Ние ще я удавим там, където щерната е толкова дълбока, че да не може да напипа дъно. Ние сме строги и покорни вярващи на Пророка. Не можем да изтърпим днес, рождения ден на Исмаил, нозете на една християнка да докосват тази земя. Тя следователно трябва да умре. А ти искаш да се биеш за нея и казваш, че си бил герой. Ние сме готови, защото ние също сме герои. Призовавам те да ми кажеш условията си.

Когато майката на Шамах чу това, страхът й достигна своята висота. Опитах да й обясня, че може и да се касае за истински гняв, но всичко е само на игра. Та нали днес беше Деня на момчешките игри. Тя може да разчита, че на нейното дете нищо няма да се случи, и не е необходимо да отнемаме Шамах на нашето момче.

А този сега обясни на детето:

— Ти си царицата на играта, която ще се състои пред твоите очи. Ела, седни!

Тя се настани на един камък, а той застана до нея. После извади бележника си от елека, отвори го и подхвана ответната реч:

— Вие ме нарекохте християнско куче, но аз съм мюсюлманин от Йерусалим, който е по-голям от вашия Ел Халил. Но кои всъщност сте вие? — Следващото прочете: — Вие сте хананеи, хети, йевусеи, гиргасити, хабири, амонити, синити, аркити, цемарити, арвадити, хамати и сидонити! Тънкостите на исляма са минали покрай вас и само утайката е полепнала по вас!